Оригиналността на нравствената философия в „Оправдание на доброто“ е не само в етическата система, която Вл. Соловьов конструира, а в посочването на природните дадености, правещи човека нравствено същество и даващи му възможността да се извиси над природното битие в духовния смисъл.
На тази основа е залегнала мисълта, че всички възможни отношения на човека са в триадата: човекът има отношение към онова, което му е равно и накрая – има отношение към по-висшето от него. Срамът определя отношението на човека към материалната природа и към плътта.
Чувството за срам отделя човека от природните явления и го разкрива не само като природно същество, но и като по-висше създание. Жалостта определя дължимото отношение на човека към себеподобните или към ближните, това е коренът на всички чувства на симпатия. Ако срамът отделя човека от природните явления, то жалостта е свързващото звено за всички живи същества.
Благоговението определя дължимото отношение на човека към висшето начало…