Оригиналността на нравствената философия в "Оправдание на доброто" е не само в етическата система, която Вл. Соловьов конструира, а в посочването на природните дадености, правещи човека нравствено същество и даващи му възможността да се извиси над природното битие в духовния смисъл. На тази основа е залегнала мисълта, че всички възможни отношения на човека са в триадата: човекът има отношение към онова, което му е равно и накрая - има отношение към по-висшето от него. Срамът определя отношението на човека към материалната природа и към плътта. Чувството за срам отделя човека от природните явления и го разкрива не само като природно същество, но и като по-висше създание. Жалостта определя дължимото отношение на човека към себеподобните или към ближните, това е коренът на всички чувства на симпатия. Ако срамът отделя човека от природните явления, то жалостта е свързващото звено за всички живи същества. Благоговението определя дължимото отношение на човека към висшето начало...

Съборното начало в живота, устройството и управлението на църквата през първите три века: историко-каноническо изследване.

Настоящото изследване "Увод в етнология на религията" е първото по рода си не само у нас; "на мене като автор не ми е известно някъде проблемите на религията да са разглеждани в етнологичен план. При написването му съм се старал да не взимам ничия страна, а да излагам обективно изворите и разсъжденията, които произлизат или се свързват с тях. Не съм избягвал и преиначавал фактите и сведенията. Известията на различните автори и етнографските материали са използвани не само, или по-вярно казано, не за потвърждаване на тези или на мнения или за тяхното налагане, а за търсене на корените на явленията в ширина и в дълбочина." Книгата представлява интерес за всеки, който се интересува както от религия, така и от етнология.