Подбрани съчинения в настоящото изданиe:

• ”Кратка повест за антихриста”
• ”Три речи в памет ма Достоевски” (1881 - 1883 г.)

разкриват особеностите на екзистенциалната мотивация, характерна за цялото му творчество. Без тази мотивация е невъзможно да се разберат основните принципи, целите, същността и смисълът на философията на Соловьов. В гореспоменатите произведения на Соловьов в най-синтезиран вид се очертава цяла културна епоха в Русия - борбата за отстояване на православно -християнската традиция в литературата и философията. Известният руски философ Владимир Соловьов е един от най-ярките представители на християнския екзистенциализъм. В основата на неговата оригинална философия лежи идеята не само за познаване на истината, но и за необходимостта от нейното съпреживяване, проблемът за избора на целта и върховния смисъл на човешкия живот. Със своето творчество Соловьов се изявява като един от водещите философи на XX век.  

Оригиналността на нравствената философия в "Оправдание на доброто" е не само в етическата система, която Вл. Соловьов конструира, а в посочването на природните дадености, правещи човека нравствено същество и даващи му възможността да се извиси над природното битие в духовния смисъл. На тази основа е залегнала мисълта, че всички възможни отношения на човека са в триадата: човекът има отношение към онова, което му е равно и накрая - има отношение към по-висшето от него. Срамът определя отношението на човека към материалната природа и към плътта. Чувството за срам отделя човека от природните явления и го разкрива не само като природно същество, но и като по-висше създание. Жалостта определя дължимото отношение на човека към себеподобните или към ближните, това е коренът на всички чувства на симпатия. Ако срамът отделя човека от природните явления, то жалостта е свързващото звено за всички живи същества. Благоговението определя дължимото отношение на човека към висшето начало...

Студията "Смисълът на любовта", макар и неголяма по обем, е една от централните творби на мислителя. Много пъти вече, и напълно справедливо, тя е поставяна наравно с Платоновия "Пир". Сред необхватната книжнина, посветена на половата любов, сред неизброимите произведения на литературата, философията, психологията и пр., "Смисълът на любовта" от Владимир Соловьов е главен ориентир, пробен камък за различните схващания, най-яркият лъч, осветил тази първостепенна ценност във всеки човешки живот. Идеите на Соловьов биха изглеждали недостъпни за въплъщаване в конкретното битие на отделния човек само при неверие в безусловното значение на личността. А оттук започва всъщност всяко духовно опустошение и цинизъм. В тази връзка е уместно да се припомнят думите и на друг велик философ, предшественик на Соловьов - Сьорен Киркегор, че значимостта на всеки зависи от това, което е обичал и което е очаквал. "Един е станал велик чрез очакване на възможното - пише той, - друг - чрез очакване на вечното, но онзи, който е очаквал невъзможното, е станал най-велик от всички."