Издателство „Либрум“ предлага на българския читател първата преведена и издадена на български език повест притча на популярния в целия православен свят писател – монах Салатиил – „Светогорецът“. Авторът я определя като „художествена проза, основана на реални събития, която като никоя друга книга, е преживяна от атонските старци – носители на традицията на исихастите“.  Консултант на книгата е духовният баща на Монах Салатиил и сам той исихаст – отец Рафаил Берестов.

Няма да е пресилено ако наречем тази книга „уникална“, защото разказът в нея е за мистичната общност на „невидимите“ аскети-исихасти,  които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого. Сюжетът повдига завесата над този феномен на общоправославната духовност и култура, по един увлекателено иносказателен начин, но не с елементи на фантастика или неосъществимости, а чрез правдивия разказ на съобщника и брата – монах Салатиил. Самият той, застанал на границата между видимото и невидимото през 2010 година, обяснява в книгата явлението с невиждането на атонските монаси-пустинници по следния начин:

 „Невидими, тоест неизвестни за хората от този свят, те са главно заради това, че самият свят не иска да ги знае, не иска да познава такъв начин на живот и вътрешно му се противи.”

За „невидимите“ или още наречени „мълчаливи старци“ светът, извън Света Гора Атон, знае твърде малко, а тяхното етико-аскетично учение е обвито в тайнственост: „Светогорецът разказал, че Православието от древност познава подвига на странничеството и винаги е имало Божии хора, чиито единствени притежания били Библията и броеницата. Покрив бил им синьото небе, постеля – зелената морава, храна – коравият сухар, питие – водата от ручеите, роднини – всички хора, а баща – Бог“.

„Непрестанно бързайки за среща с Бога“, Светогорецът повежда читателя  не през очакваното абстрактно и пожелателно битуване, а през живота, такъв какъвто е в действителност – от падналото в безмълвна молитва тяло в монашеската килия до угрозата на съвременното пиратство, от омаята на природната красота до унищожителната сила на природната стихия, от Атонската пустош до космополитния Санкт – Петербург.  Където и да се пренася действието обаче повествованието остава изпълнено с толкова вътрешна хармония и наситено с толкова жизнеутвърждаваща светлина, че в края му читателят се чувства дълбоко пречистен и успокоен.

И както казва авторът Монах Салатиил Филипов:

„Прочитайки книгата „Светогорецът”, вие ще получите духовен инструмент, който ще ви помогне да живеете в този паднал свят, без да се боите от нищо и никого, защото сърцето ви ще стане смело, а душата – спокойна.”

Книгата „Светогорецът“ открехва леко вратата на мистицизма, за да открие пред читателя Пътя за единението на човека с Бога така, както го следват атонските невидими старци – чрез „пречистване на сърцето“ и „ежедневния подвиг на молитвата“. За главния герой – Светогореца, авторът казва, че той е „събирателен образ на монасите в пустинята, които чрез духовно делание се стремят да достигнат изживяването на единството с Бога“. Сюжетът представлява идейно-тематична симбиоза между истории на аскетите-монаси на Света Гора и случки от съвременния свят, заплетени като в монашеска броеница от Атон до Санкт Петербург. На една част от читателите събитията, описани в него могат да изглеждат фантастични и реалността в романа на монах Салатиил да бъде посрещната с недоверие, но това е защото в сегашния свят на кариерна и материална надпревара, хората нямат опита и знанието да различават истинското осъществяване на Божието чудо от фантасмагорията. За друга част от тях онова, което се случва с героите ще бъде несъмнена истина. При всички случаи книгата „Светогорецът“ ще ги докосне.

Уникалността на „Светогорецът“ е и в още един пункт – неосъзнатият копнеж по промяна, който лежи под повърхността на прочетеното и е закономерно следствие от съпреживяването на случващото се в повествованието. Защото и силно вярващите християни и типичните умерени атеисти, с всяка следваща история осмислят за себе си думите на главния герой, Светогореца, към своя млад събеседник: „Каква полза, ако станеш милионер или президент, а в душата ти, както преди, има тревожност, завист, злоба, страх, суета и пустота? И, обратно – ако нямаш нищо, но в душата ти има свещен покой, исихия, мир, любов, Бог, то имаш всичко!“

Книгата „Светогорецът” се чете на един дъх не само заради интересния сюжет, характерен за притчите и поднесен от майстора – разказвач Монах Салатиил, а защото в нея има всичко, което едно литературно произведение може да съдържа, за да се запомни и да бъде любимо:  приключение и детектив, приказка и философия, мистика и чудо.

Читателите я наричат „Ключ на вратата към Бога“, „Приключение, изпълнено с духовност“, „Благодат, която достига направо в сърцето“, „Роман – пътеводител в Православието, който не просто те води по страниците, а те издига нагоре“ и споделят: „Светогорецът“ това е книга-мечта за всички православни християни, която представлява практически учебник за живота, сякаш написан специално за теб.“

Прочитайки книгата “Светогорецът” читателят ще се запознае с един уникален автор, познат до този момент на десетки вярващи християни в няколко православни страни. Творчеството на монах Салатиил не се изчерпва с художествената  проза. Той е автор на богословски трудове, поезия, дневници и филми. Повечето му книги са драматизирани, а по негови стихове са написани множество песни. Необикновеното в личността му е това, че сам той – монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Трилогията му „Началникът на тишината“, „Ангелите винаги идват“, „ИНЦИ“, както и настоящата книга са написани в непознатия досега в православното творчество стил „повест притча“. Книгата „Светогорецът” се чете на един дъх, заради интересния сюжет, характерен по принцип за притчите и поднесен от майстор разказвач.

Четирите книги на монах Сaлатиил  досега са претърпели общо над двадесет издания в тираж от няколкостотин хиляди и продължават да се издават. Самият автор обяснява стила си с притчите, разказни в Евангелието. Така проповедта става жива и поучителна от само себе си, няма нужда от дидактика.

Възможно ли е по този начин да се говори за Христос, за Християнската вяра? Отговорът е в нарастващата популярност на книгите на автора сред православния читател. 

За читателите, които познават творчеството на автора , тази книга е сбъднато желание да я видят на български език. За останалите книголюбители – тя е неравнодушното предизвикателство, което ще ги срещне с необичаен автор – сам той обитаващ пустинническа килия на Света Гора Атон и неговата „повест притча“ – вече преведена на няколко езика и претърпяла множество издания.

Книгата е подходящо четиво за различни възрастови и социални групи. Чрез думите и делата и на главния герой – Светогореца, по жив и разбираем начин се представят духовния и молитвен подвиг на исихазма и най-силното му оръжие – покайната Иисусова молитва. Тази книга съдържа в себе си всичко, което да я превърне в любимо четиво.