Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.

• Психоанализата е революционна за времето си теория за психичния живот, разкрила съществуването на несъзнавана психична дейност. Нейната поява променя коренно дотогавашните представи за човешката психика.
• Едновременно с това Фройд разработва и метод за изследване на психиката и за лечение на психични разстройства, с което поставя началото на психотерапията.

През зимните семестри на 1915/1916 и 1916/1917 г. Фройд изнася двайсет и осем популярни лекции върху психоанализата пред широка аудитория във Виенския университет.

В следващите години той доразвива своята теория и през 1932 г. написва още седем лекции, които отразяват новото в нея. Този том обединява двата цикъла лекции.

Четенето им не изисква предварителни познания, те са поднесени достъпно и увлекателно и представляват може би най-подходящата първа стъпка за всеки, който иска да се запознае с психоанализата.