Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.

• Психоанализата е революционна за времето си теория за психичния живот, разкрила съществуването на несъзнавана психична дейност. Нейната поява променя коренно дотогавашните представи за човешката психика.
• Едновременно с това Фройд разработва и метод за изследване на психиката и за лечение на психични разстройства, с което поставя началото на психотерапията.

През зимните семестри на 1915/1916 и 1916/1917 г. Фройд изнася двайсет и осем популярни лекции върху психоанализата пред широка аудитория във Виенския университет. В следващите години той доразвива своята теория и през 1932 г. написва още седем лекции, които отразяват новото в нея. Този том обединява двата цикъла лекции. Четенето им не изисква предварителни познания, те са поднесени достъпно и увлекателно и представляват може би най-подходящата първа стъпка за всеки, който иска да се запознае с психоанализата.

Lorem Ipsum

Диалози, II том.  

Eтика (съдържание): Встъпителна студия - акад. М. Димитров Първа част на етиката ЗА БОГА Втора част на етиката ЗА ПРИРОДАТА И ПРОИЗХОДА НА ДУШАТА Трета част на етиката ЗА ПРОИЗХОДА И ПРИРОДАТА НА АФЕКТИТЕ Четвърта част на етиката ЗА ЧОВЕШКОТО РОБСТВО ИЛИ ЗА СИЛАТА НА АФЕКТИТЕ Пета част на етиката ЗА МОЩТА НА РАЗУМА ИЛИ ЗА ЧОВЕШКАТА СВОБОДА

Крупният български възрожденски деец и общественик Васил Друмев е известен на нашата общественост преди всичко като автор на значителни литературни произведения, имащи определено място в историята на литературата. В "Етико-социологически съчинения" са събрани неговите научни изследвания и статии с философски, естественонаучен, социолого-етически и педагогически характер. Поради широкия обхват на разглежданите теми книгата ще представлява интерес за широки кръгове на нашата културна общественост.  

В "История на античната литература" са разгледани в достатъчен обем гръцката и римската литература през отделните им периоди от началото до настъпването на средновековието. Книгата е предназначена за нуждите на университетското образование, но нейната богата материя, дълбокият анализ на литературните факти, увлекателното изложение и ясният стил - я правят интересна за широк кръг читатели.

"История на древния Изток" е книга за един от тези периоди от световната история, когато най-напред се осъществило се осъществило разлагането на родовообщинния строй, появила се частната собственост и се осъществил преходът към класовите форми на обществен и държавен живот.  В страните от древния Изток били създадени най-ранните в историята на човечеството постижения в областта на културата. Те оказали значително влияние върху културното развитие на Гърция и Рим, откъдето впоследствие станали достояние на европейските народи. Историята на древния Изток представлява своеобразен най-ранен етап в историята на стария свят като време на поява и развитие на първата класова обществено-икономическа формация - робовладелската. Наиеманованието Изток е от гръко-римски произход и за древните класически народи то е имало  предимно географско значение, тъй като по отношение на Гърция и Рим обществата от този район се намирали по посока на изгрева на слънцето. За историческата наука терминът "древен Изток" се приема понастоящем не само като етап на робовладелската обществено-икономическа формация. Той има също географско и културно-историческо съдържание и обикновено служи за обозначаване на страните с най-стари цивилизации, които възникнали на Изток и които непосредствено хронологически и духовно са предшествали гръко-римския свят. Страните от древния Изток били разположени върху обширни територии в пределите на два континента - Азия и Африка. Древноизточният свят не заемал цялото това пространство, а обхавщал предимно поречията на големите реки и морските крайбрежия, както и някои други райони, където имало по-благоприятни условия за живот. Възникването на най-ранните общества по тези места се обяснява до голяма степен с влиянието на природните условия върху историческия процес. Има изследвания, които доказват, че за древния свят влиянието било обратнопропорционално на развитието на производителните сили, толкова по-силно географската среда влияе на обществото за по-нататъшното му развитие и обратно. От научна гледна точка е неприемливо да се говори за начало на историята на древния Изток и неговата култура. Подобен момент в текста на В. И. Авдиев естествено не е застъпен, но би следвало да се отдели внимание на принципа за началото на изучаването на многобройните народи, общества и държави. За крайна граница на историятеа на древния Изток обикновено се приема краят на IV в. пр. Хр. и по-точно времето на завоеванията на Александър Македонски, когато през 330 г. пр.н.е. и по-точно времето на завоеванията на Александър Македонски, когато през 330 г. пр. Хр. се слага край на самостоятелното развитие на древноизточния свят, обединен в рамките на огромната персийска монархия. Тази граница не се отнася за обществата от Индия и Китай, които се развивали самостоятелно по други пътища и към първите столетия на новата ера достигнали до форми на ранен феодализъм.

Леонардо да Винчи. Разказ за художника. Кенет Кларк е написал книгата  след дългогодишно подробно и проникновено изучаване на Италианския ренесанс и на живота и творчеството на Леонардо. Той проследява развоя на твореца предимно като човек на изкуството, отделяйки сравнително малко място на останалата му богата дейност. Прочели книгата на Кенет Кларк и видяли повече или по-малко репродукции и оригинали на Леонардо, читателската публика ще може да проникне дълбоко в едно творчество, представено с разбирането на задълбочен и чувствителен изследовател, който си служи не с изрази на похвала, а с прецизността на голям познавач и с научната диференциация на строг специалист. "Леонардо да Винчи. Разказ за художника" е ценен не само за специалисти, но и за широк кръг читатели.

Lorem Ipsum

Книгата разглежда въпроса за формиране на българската народност. В хронологичен ред са представени данни из областта на историята, археологията, лингвистиката, етнографията, топонимията и антропологията, отвеждащи към далечното минало на българските земи и на българския народ. Изследването е фокусирано върху:

• Изясняване на понятието за "народност" като специфичен вид "историческа хореография" и етническа общност;
• Траки, славяни и прабългари;
• Народностно самосъзнание по време на византийското владичество;
• Изграждането на българската народност и завършването на етногеничния процес.

-------------------------------------------------------------------------------------------

При избор на опция „отпечатване в книжен формат“ поръчвате ксерокопие, което ще бъде подвързано като книга и доставено до посочен от Вас адрес от куриерска фирма „Спиди“ при завършване на поръчката.

 

Автор на "Първите три минути след сътворението" е Стивън Уайнбърг (род. 3.V.1933 г.) - професор по физика в Харвардския университет и старши научен сътрудник в Смитстъновата астрофизична обсерватория. Широко известен е с разработената от него теория, обединяваща електромагнитните и слабите взаимодействия между елементарните частици. Уайнбърг е лауреат на Хайнемавовата награда за математическа физика и на Опенхаймеровата награда през 1979 г. Получава Нобелова награда по физика. Член е на националната академия на науките на САЩ. "Първите три минути след сътворението" е компетентен и вълнуващ разказ за събитията през първите минути от зараждането на вселената. Съвсем доскоро учените не можеха да се доверят на никоя теория в тази област, но малко след средата на 20 в. тази ситуация коренно се променя. През 1965 г. радиоастрономите правят едно твърде неочаквано откритие - открит е космически радиошум, останал от взрива на ранната вселена. Незабавно започва теоретична дейност, довела до създаването на теория за ранната вселена, която днес е толкова общоприета, че астрономите я наричат "стандартния модел". С необикновена яснота и изящество Уайнбърг ни прави свидетели на първите три минути на вселената, като често прекъсва "действието", за да опише и анализира всеки "кадър" от събитията през този период. Книгата ни запознава с едно важно откритие на съвременната наука, което изменя начина, по който възприемаме нашия свят. Предназначена е главно за читатели без специална подготовка по физика и математика.

Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ Фридрих Ницше е под общата редакция и съставителство на проф. д-р Исак Паси, който твърди, че: „от самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал-социалисти и анархисти, за аристократи и демократи, за религиозни сектанти и атеисти, за антисемити и иудофили, за консерватори и авангардисти, и дори за феминисти, вегетарианци и всякакви привърженици и противници на културата и всевъзможни културни ценности. А всичко това – кое повече и кое по-малко – съдейства за създаването на легендата за Ницше“. Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но без съмнение ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Включва следните съчинения:

• Раждането на трагедията или елинство и песимизъм
• Нисвоевременни размишления
• Човешко, твърде човешко
• Случаят Вагнер
• Ницше contra Вагнер

Съдържание: Глава I. Образуване и развитие на българската народност през средновековието (VII-XIV в.) Глава II. Ислямизационни и асимилационни процеси сред част от българското население през ХV-XVIII в. Глава III. Българската възрожденска нация и ислямизираното българско население Глава IV. Ислямизираното българско население в условията на капиталистическа България Глава V. Развитието на националновъзродителния процес сред потомците на ислямизираните българи в условията на социализма Глава VI. Културата на ислямизираните българи - неразделна част от общобългарската култура  

Предлаганото издание е първото цялостно представяне на "Шестоднев" - най-крупното произведение на българската и на славянската философска мисъл през епохата на средновековието на новобългарския език. "Шестоднев" е енциклопедично съчинение, което обхваща преди всичко основни философски и естественонаучни проблеми. Книгата на Йоан Екзарх Български в течение на няколко века е била централното идеолого-философско произведение в българската и славянската обществена мисъл.