Дълго време човекът е живял със самочувствието на единственото съзнателно същество във Вселената. Но развитието на науката нанася тежки удари по това самочувствие, най-силният и болезнен от които идва от Фройд и неговото учение.

Науката поддържа, че психичното у човека е еднозначно на неговото съзнание. Но Фройд стига до извода, че това не е така. Той сравнява психиката с айсберг, при което съзнанието е като неговата видима част, а огромната му подводна част е сферата на несъзнаваното. „Оказва се, пише Фройд, че човешкото „аз“ не е стопанин в собствения си дом“.

Поради това съзнанието следва да се смъкне от илюзорния пиедестал на господар в човешкия живот. А това е тежък удар по самовлюбеното човечество.