Студията „Смисълът на любовта“, макар и неголяма по обем, е една от централните творби на мислителя. Много пъти вече, и напълно справедливо, тя е поставяна наравно с Платоновия „Пир“.
Сред необхватната книжнина, посветена на половата любов, сред неизброимите произведения на литературата, философията, психологията и пр., „Смисълът на любовта“ от Владимир Соловьов е главен ориентир, пробен камък за различните схващания, най-яркият лъч, осветил тази първостепенна ценност във всеки човешки живот.
Идеите на Соловьов биха изглеждали недостъпни за въплъщаване в конкретното битие на отделния човек само при неверие в безусловното значение на личността. А оттук започва всъщност всяко духовно опустошение и цинизъм.
В тази връзка е уместно да се припомнят думите и на друг велик философ, предшественик на Соловьов – Сьорен Киркегор, че значимостта на всеки зависи от това, което е обичал и което е очаквал. „Един е станал велик чрез очакване на възможното – пише той, – друг – чрез очакване на вечното, но онзи, който е очаквал невъзможното, е станал най-велик от всички.“
