Книгата „Избрани писма“ принадлежи Марк Тулий Цицерон (на латински: Marcus Tullius Cicero) – римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул 63 пр. Хр. Известен е като най-големият стилист на латинската проза. Животът му съвпадна с упадъка и падането на Римската република, и е бил важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време. Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум.
Марк Тулий Цицерон e най-големият син на римски конник със същото име и Хелвия. Той има по-малък брат Квинт Тулий Цицерон, с когото е цял живот тясно свързан.

Неговата фамилия е от висшата класа на Арпинум, град в територията на волските в южен Лацио, чиито жители от 188 пр. Хр. имат римско гражданство. От околностите на Арпинум произлиза също и генералът и държавник Гай Марий, чийто племенник Марк Марий Грацидиан е братовчед на бащата на Цицерон. Грацидия, сестра на Марий Грацидиан, е омъжена за политика Луций Сергий Катилина.

Неговото когномен (допълнително име) Cicero, произлиза вероятно от латинската дума cicer („нахут“). Цицерон отказва в началото на кариерата си да промени допълнителното си име, както го съветват приятелите му. Той искал да го направи по-известно от Скавър („с щръкнали кокали“) и Катул („кученцето“). Фамилията Тулии произлиза от римския цар Сервий Тулий и консул Маний Тулий Лонг.

Неговата фамилия се мести през 102 пр.н.е. в Рим. Като конническа, тя принадлежи към второто по важност съсловие (в древната римска Република съсловията на свободните граждани са три в низходящ ред: патриции, конници и плебеи). През 90 пр. Хр. Цицерон получава toga virilis. Първото си образование Цицерон получава в дома на Луций Лициний Крас, приятел на Гай Акулеон, съпругът на сестрата на майка му. Там се запознава с прочутия оратор Марк Антоний. Още от дете Цицерон говори старогръцки и е образован класически. Според Плутарх той бил прочут ученик. След смъртта на Крас 91 пр.н.е. той следва заедно с Тит Помпоний Атик, който цял живот е негов приятел и „втори брат“, право при Квинт Муций Сцевола, също реторика, литература и философия в Рим. Първо се занимава с превод на гръцки поети като Омир и на около двадесет години започва да превежда философската терминология на латински.

Античното писмо е между най-добрите средства за проникване в неофициалната страна на античния живот, за улавяне контурите на един по-частен, вътрешно сложен и по-близък до нас човек, различен от монолитния герой, който откриваме във високите жанрове на античната литература.