Това издание на „Духовни беседи“ предлага беседите на стареца Софроний пред братството и някои поклонници на манастира Св. Йоан Кръстител от 1989 до 1993 г. Те отразяват духовния опит, който е придобил за повече от половин век монашески подвиг и който се стреми да предаде на своите по-млади събратя монаси.

Св. Софроний Атонски е един от най-известните и четени писатели-аскети от миналото столетие. Роден е в Русия през 1896 г. Приема монашество на Света гора Атон, където осем години е под духовното ръководство на Свети Силуан Атонски. По-късно основава манастира Св. Йоан Кръстител в Есекс, Великобритания. Паметта му се чества на 11 юли.

Неговите книги Свети Силуан Атонски, Ще видим Бога както си е, За молитвата, Раждането на непоклатимото царство, Подвигът на богопознанието вече трайно са влезли в съкровищницата на православното предание.

„Словото на отец Софроний е проводник на благодатното състояние, в което самият той пребивава след дългогодишния си монашески подвиг: Ние трябва да съсредоточим цялото си внимание само на това да не съгрешаване нито пред Бога, нито пред човека, нито спрямо нещата. И от този живот, прост, но съсредоточен върху тази заповед, се ражда състояние, при което човек вече битийно се съединява с Бога. Трудно е да се намерят думи, за да се изрази това състояние, което надхвърля всичко земнородно. Ние не можем да изразим това с думи, – казва той в една от беседите си, – ние трябва да попаднем в това състояние. А попадаме в това състояние, ако Сам Бог дойде и се всели в нас – Бог, Който е непостижимо велик и могъщ, и непостижимо смирен.

Словото на стареца има особен вкус. Както всяко духовно слово, родено в Бога, то има следното качество: човек интуитивно разпознава в него Истината. Духовното слово не може да се фалшифицира, подменяйки истината с външна ерудиция или с маската на благочестието. Човекът чува гласа на вечността в сърцето си не по пътя на логическите доказателства, а чрез вътрешно свидетелство, което не се поддава на никакъв анализ. Преминал през продължителен, болезнен и изключително труден подвиг на ума, старецът вече неотстъпно пребивава в Бога с мисълта си и безвидно съзерцава Неговото величие и мъдрост, вливайки се в потока на Неговата вечна воля. Помненето на Бога освещава всяко негово действие и дума, и за стареца вече е невъзможно да не обича Бога с цялото си сърце, и с целия си ум, с цялата си душа, и с цялата си сила.“
Йеромонах Николай Сахаров