Молитвата е безкрайно творчество, по висше от всяко друго изкуство или наука. Чрез молитвата ние влизаме в общение с безначалното Битие. Или иначе казано, по този канал в нас навлиза животът на Самосъщния Бог. Молитвата е акт на върховна мъдрост, на превъзхождаща всичко красота и достойнство. В молитвата е святото упоение на нашия дух. Но пътищата на това творчество са сложни. Хиляди пъти ще изпитаме ту пламенен стремеж към Бога, ту повторно отпадане от Неговата Светлина. Често и по различен начин ще усетим неспособността на ума ни да се издигне към Бога. Понякога ще стоим сякаш на ръба на безумието и с болка в сърцето ще изповядваме на Бога бедственото си състояние...

Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията на архиманрит Софроний (Сахарав) с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено покаяние, заради което неведнъж е удостоен с Божии посещения. П исмата засягат предимно аскетически теми: послушанието, духовния плач, умно-сърдечната молитва, безмълвието и др., но също така и конкретни същностни разлики между истината на Православната църква и някои западни интелектуални течения. Публикуваните писма до Дейвид Балфур са най-ранното от духовните писания на отец Софроний. Годините, които предшестват тази кореспонденция, за него са време на напрегнато търсене на Бога – на божествения Абсолют. През онзи период не го напускала мисълта как човек може да премине границите на този временен живот, защото според думите му „духът на човека не приема идеята за смъртта“. Самият отец Софроний описва състоянието си тогава така: „Цялото мое битие се съсредоточаваше в търсенето на изход от тесните граници на времето и пространството“ към познанието на Вечното и Абсолютното. Публикуваните в тази книга писания са ценно свидетелство, което разкрива изворите на богословието на отец Софроний. Учението, изложено в тези писма, е родено в недрата на атонското предание учение и в много отношения предначертава книгите му „Старецът Силуан“ и „Ще видим Бога както си е“.

• Писмата съдържат всички основни положения, които определят по-нататъшното превръщане на отец Софроний в духовно явление на нашата епоха.

Книгата е сборник от статии и архивни материали, съставени след земния път на архимандрит Софроний (Сахаров). Включените текстове отразяват преди всичко вижданията на автора в областта на християнската антропология.

Учението на архим. Софроний, особено както то е изложено в неговата духовна автобиография и изповед “Ще видим Бога както си е”, представлява цялостна богословска система, съвършена духовна постройка. В основата на тази постройка стои вярата. Тя се придружава от благодатта на помненето на смъртта и поражда страха Божи с неговото удивително действие. В нейната основа стои също и покаянието. В съвършена форма то се преживява на онтологично равнище и коренно преобразява човека. А върхът на постройката е изгряването в сърцето на “духовно слънце, чието име е личност-ипостас”. Личността е точното и пълно осъществяване на човека, който в началото е бил създаден по образ и по подобие на Бога. Дарът на ипостасното начало (личността) у човека се проявява преди всичко в любовта към враговете и молитвата за целия свят.