Книгата на Мавро Обрини „Царството на славяните (откъси)“ е историографски труд, който Паисий Хилендарски използва като фактологичен източник при написването на своята „История Славянобългарска“.

Тази книга излиза през 1601 г. в италианския град Пезаро и нейното заглавие предизвиква удивление, защото подобно царство не съществува в тогавашното европейско политическо пространство. Затова и целта на Орбини е да постигне реабилитация на правото на славянските народи да бъдат смятани за равноправни на всички други европейски народи, и че миналото на славянството е част от европейската история. Заради своя труд съвременниците на Орбини го наричат далматинския Тукидит.

Дубровнишкият историк Орбини е неуморен търсач на историческото знание! Пред обемистите трудове на европейските историци – хуманисти, неговата книга не изглежда голяма. Четиристотин седемдесет и четири страници, в които се говори за всички славяни и за още много неславянски европейски народи, прекръстени на славяни чрез множество етимологични и исторически комбинации. Това – без да знаем в какъв срок – е постигнато с всеотдайни усилия.

Всеки, който от край до край е прочел „Царството на славяните“, е завършил омагьосан от многоликия текст, моделирал жив живот от исторически сенки, въоръжил ги с всички човешки жестове на благородство или на мъжка отбранителна сила, но и с коварство и напрегнат страх, финализирани с неизчерпаеми криминални дела и идеи.
Сега вие държите в ръцете си пълен превод на български език.