ПРОКЛЯТИЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО

Предговор

Тази книга е за малцина. Може би никой от тях още не се е родил. Може би това са онези, които раз­бират моя Заратустра. Та как бих могъл да се срав­нявам с онези, за които и днес вече говорят хората? Моят ден предстои; някои хора се раждат „посмъртно“.Условията, при които може да ме разбере човек — и то да ме разбере по необходимост, — са ми известни в подробности, точно. В делата на духа са ‘необходими честност и неподкупност, закаляване в тях, за да се издържи на суровата жар на моята страст. Човек трябва да е свикнал на живот по планинските виси­ ни — дълбоко под него се разнася жалкият брътвеж за политика, за егоизма на народите. Трябва да си рав­нодушен; да не питаш има ли полза от истината, дали няма да се окаже фатална за тебе. Необходимо е — както е свойствено на силните — да се отдава предпо­ читание на въпроси, които в наши дни никой не смее да поставя: мъжество относно забраненото; предопределеност за това — да съществуваш в лабиринт. И седемкратен опит по самотност. И нови уши за нова музика. И нови очи — за най-далечното. Нова съвест за истини — неми до днес. И готовност да вършиш де­лото си в монументален стил — да държиш в юзда енер­ гията на вдъхновението. Почит и любов към себе си; безусловна свобода по отношение на себе си…

Ето кои са моите читатели — читатели истински, по предопределение — каква полза от останалите?… Ос­таналите са просто човечество… Човек трябва да превъз­хожда човечеството със сила, с духовна извисеност, — с презрение…

                                                                                              Фридрих Ницше