„Животът на философите“ е замислена и осъществена като апология на философията – на философията не просто като всеобхватно знание и като върховна мъдрост, но и като достоен начин на живот. Защото за древните гърци философията е преди всичко именно своеобразен начин на живот и възхвалата на философията означава и възхвала на самия живот-във философията.
Тази е целта и мисията на „Животът на философите“.
За личността на Диоген Лаерций на практика не се знае нищо. Дори не е ясно откъде произлиза името Лаерций, макар че някои го свързват със споменатия от Стефан Византийски малоазийски град Лаерта. Вероятно съчинението „За живота и ученията на философите“ е писано към края на III в. от н. е. Преди него авторът издал сборник с епиграми, писани по повод смъртта на бележити хора, наречен „Pammetros“ заради използваната разнообразна метрика.
Очевидно е, че „Животът на философите“ е компилативен труд. В него различаваме една много интересна, уникална система на подреждане на философите и философските школи според техния произход едни от други. За Диоген Лаерций всички философски учения се причисляват само към две големи традиции – йонийската и италийската. За основатели на първата той сочи Талес и Анаксимандър, а края и вижда в Академията и Стоата. Италийската школа била основана от Питагор и се разглежда до школите на Демокрит и Епикур. Едва ли Диоген Лаерций е виждал многото цитирани произведения, по-скоро той ги е използвал от трета и четвърта ръка. Ясно е обаче, че автор от онази епоха е разполагал с голям и разнороден анекдотичен материал. Всъщност по-значителни автентични сведения Диоген Лаерций включва само в Книга десета (Епикур). Прави впечатление предпочитанието му към анекдотичното и усета, с който много сполучливо съумява да отдели типичните черти на всеки философ или школа. В това е и голямата литературна стойност на съчинението. То по всяка вероятност е недовършено и на много места личи, че връзката в разказа прекъсва. Особено ценното на този подбор от съчинението на Диоген Лаерций е, че чрез него читателят може да погледне на философската традиция през очите на тази толкова отдалечена епоха.