„За оратора“ е основното произведение на Цицерон, посветено на ораторското изкуство и изключително популярно още по времето на класическата гръко-римска античност.

В произведението си Марк Тулий Цицерон изяснява и обяснява естеството на реториката, професията на ритора, както и структурата на речта му, редом с редица други съпътстващия я въпроси – най-вече за нейната стилистика. Авторът подига и въпросите за моралните и философски ангажименти на ритора, като за нагледност пресъздава един свой измислен диалог под формата на спор между Луций лициний Крас и Марк Антоний Оратор – учител по риторика на младия Цицерон и негов модел за подражание.

Спорът в произведението се развива през 91 г. пр.н.е., т.е. малко преди смъртта на Крас. Цицерон го създава през 55 г. пр.н.е., посвещавайки го на брат му Квинт. „За оратора“ е произведение-шедьовър на античното изкуство, както и венец на ораторското изкуство, практикувано от Цицерон като професия.

Съдържание:

Предговор  – проф. д-р Исак Паси

Цицерон и античната реторика – Богдан Богданов

За оратора (книга 1, 2 и 3)

Брут, или за прочутите оратори

Ораторът

Обяснителни бележки (Петя Стоянова)

Показалец на имената (Петя Стоянова)