Книгата “Венчават се Божиите раби…” предлага литургично изследване на тайството Брак. Авторовият интерес е насочен към писмените извори – евхологии (молитвослови) и литургически кодекси с византийски и славянски произход. Целта на изследването е да анализира текстови свидетелства за богослужебното последование на тайнството Брак и вида, под който са запазени те до днес в литургическата практика на Православната църква. Предложената научна аргументация е във връзка и в контекста на съвременни изследователски тенденции в полза на бъдещото връщане на тайството Брак в състава на Литургията.

Един от най-важните моменти в човешкия живот е когато личността решава да отдаде себе си на друга личност. Да остави семейството си – баща, майка, братя и сестри, да се откаже от предишния си живот и да тръгне по нов път. Този процес на промяна -личностна, социална, юридическа, морална и понякога дори религиозна, е свързан с преодоляване на своето собствено „аз” в името на другия. Това дава начало и развитие на нов живот, много пъти непознат, но изпълнен с предизвикателството да се определиш и да се докажеш като достоен човек в този многообразен свят. Да се отдадеш на другия и с него да споделиш радостта и мъката от живота. Този момент в живота на християните се свързва с тайнството Брак – тайнството на любовта, тайнството на „едната плът”, тайнството на съпружеската любов, тайнството на отричането от себе си, тайнството на приемането на другия, тайнството на радостта, тайнството на търпението, тайнството на мъжеството, тайнството на женствеността, тайнството на бащинството, тайнството на майчинството, тайнството на даряване на живот, тайнството, което ни прави участници във „великата тайна”, подобна на съюза между Христос и Църквата