Димитър Русев проследява и анализира рефлексията, която езотеризмът поражда в съзнанието на отделния човек, и начинът, по който се опитва да подчини неговото мислене, провокирайки екзистенциалните му личностни проблеми. Авторът използва широк спектър от методи на изследване, с които История на религиите борави, като изследва предмета от

• философска
• историческа
• психологическа
• и в най-голяма степен от богословска перспектива.

Книгата "Пастирски грижи за младите хора в риск" е първо по рода си изследване в което са разгледани пастирските грижи за младите хора, съответно разпределени в трите основни глави:

В Първа глава са разгледани значението на термините „хора в риск”, „млади хора в риск”, видовете основни групи млади хора в риск и е извършен анализ на трите основни групи, предмет на настоящото изследване – млади хора без родители, наркозависими и  боледуващи от СПИН/HIV млади хора.

Втора глава е посветена на сравнително-историческия анализ на извори и примери на случаи на пастирски грижи за младите хора в риск, според Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, светите отци на Църквата, църковната история и съвременното им състояние в различните поместни Православни църкви; състоянието на тази грижа в България в Българската православна църква, Римокатолическата църква и при някои протестантски деноминации, както и методите на грижа за споменатите групи млади хора.

В Трета глава се посочват и анализират специалната пастирска подготовка, участието на енорията в тази грижа, включваща църковното доброволчество, благодатният живот на Църквата в тайнствата  Евхаристия, Покаяние и Елеосвещение като важен фактор при специалното душегрижие за младите хора в риск.

Стратегията разглежда социалните принципи на Православната и Католическа църкви, конкретни социални практики на Българската и Румънската православни църкви и на други християнски църкви в Европа и по-конкретно тяхната социално-милосърдна и благотворителна дейност в по-широк, европейски контекст.

• Представени са конкретни примери за диаконията, осъществявана в изследваните страни. Засегната е също така ролята и дейността на християнски организации, подкрепящи Църквата при предоставянето на услуги за нуждаещи се.
• Включва препоръки за оптимизиране на дейността на църковни организации и официални структури на Църквата на местно енорийско и епархийско ниво.

Стратегията е подготвена от преподаватели по богословие, свещеници и експерти, възпитаници на богословските факултети в София (България), Болоня (Италия) и Крайова (Румъния). Международните църковно-социални практики и препоръките дадени от ескпертите в настоящата стратегия са важен фактор за развитието на социалната дейност на Българската и Румънската православни църкви. Те са в унисон с църковното учение и църковните нормативни документи. Стратегията представя нови методи за диаконична работа, съответстващи с нуждите на Църквата и църковните служители и подпомагащи уязвими групи хора.

Проф. д-р Евтимий (Сапунджиев) е първият хабилитиран професор в новосъздадения през 1923 година Богословски факултет при СУ "Св. Климент Охридски" и декан на Факултета (1924-1925 г.). Архим. Евтимий е изявен апологет и  религиозен философ, основоположник в изучаването на научната дисциплина "История на религиите" в България.

„Литературният сецесион: българската Belle Époque“ е първото монографично литературоведско изследване върху българския декоративизъм (началото на 20. век).

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.

Lorem Ipsum

Предложеният монографичен труд е резултат от дългогодишните интереси, изследвания и проучвания на автора в областта на Християнската апологетика. Книгата е насочена не само към богослови и философи, но и към всички, които се стремят да намерят рационални аргументи в подкрепа на вярата в Бога.

Изследването е първи опит на православен богослов да представи обективно състоянието на мюсюлманката днес. Успоредно с това авторката заявява своята лична позиция към нея и към правата и уважението, които следва да придобие. Книгата отразява някои тънки нюанси на адаптиране на ислямските традиции към новия век, като напр.:

• страха от нарушаване волята на Аллах
• невъзможността жената да остане в старото си положение
• психологически оценки на поведението на жените, които не са подготвени за новите си роли и често се колебаят при избора си.

Съдържанието на книгата е оформено на кръстопътя на различни дисциплини като богословие, антропология и социология. Това определя и нейната насоченост към широк кръг читатели.

В книгата "Плътската похот и борбата с греховните страсти - православен поглед (еклисиологичен и антропологически анализ)" са разгледани актуални въпроси свързани с прародителския грях (гр. προπατορικό αμάρτημα), грехопадението на съвременните хора, плътската похот, борбата с греховните страсти и съответно пътищата за преодоляване на това духовно състояние на човека. Тези въпроси, касаещи много съвременни хора са разгледани в контекста на основни етически категории на християнството и в светлината на църковното учение и цялостното разбиране на нравственото съзнание на човешката личност. Авторът увлекателно е осъществил антропологическа дисекция на грехопадението на прародителите и последиците от прародителския грях. Това е направено по интересен за читателя литературно изследователски начин. В книгата е характерен амартологичния фокус върху неразривността на плътската похот и същността на смъртните грехове. Те са тези, които водят до духовна смърт, предхождаща физическата и неизбежно оставят недъзи в душата на човека, тъй като са предпоставка за потъмняване на Божия му образ. Чрез библейски и еклисиологичен анализ в текста също са разгледани, същността на брака, семейството и възпитанието на децата в благочестие и любов в Христа като антипод на грехопадението и хедонизма. Като следва автентичното предание на Църквата, авторът е изразил тази интересна проблематика чрез призмата на християнската етика и светоотеческата мисъл в Православието. В изследването са направени не малко на брой душеполезни изводи по отношение на хора в екзистенциална криза или по-точно кризата на съществуването на човека. В този смисъл са посочени важни изводи: Душеспасението за всеки човек от греховните страсти е възможно чрез православна аскетика, обожение и стремеж към благочестие в съдействие на Божията благодат, която се придобива в тайнствата на Църквата и живот в Христа. Придобиването и съхраняването на Божията благодат в земния ни живот се явява основния смисъл на човешкия живот, защото тя може да ни осигури нетленни блага и вечно блаженство в Царството Божие след Съдния ден. Книгата ще е полезна за различни категории читатели, търсещи правилния път към Бога, както и за студенти, психолози и специалисти от различни хуманитарни специалности.

  Проблемната област и изследователското поле на предложения труд: "Византийски източници за исляма. Том 1", както и резултатите от изследването, допринасят за обогатяване на научните изследвания в областта на съвременната литургична и мисионерска дейност на Църквата като осветляват редица важни и актуални теми от пастирско и апологетично естество, както и въпроси на междурелигиозните отношения. Авторът обръща специално внимание в своя труд, като аргументира своята теза последователно и убедително, на необходимостта в съвременната литургична практика на Православието да се проучат и адаптират познатите от богослужебната традиция и практика специален „чин за прием на сарацини“ в лоното на Църквата и други извори. Практическите изводи от изследването имат важно значение за църковната практика на оглашение и извършване на тайнството кръщение с оглед на особеностите в съвременния културен контекст, както и за изясняване на редица свързани с този въпрос литургични, канонични и пастирски въпроси. В книгата:

• Чин за прием на Сарацини (исторически и литургико-каноничен анализ)
• Томос на Константинополския събор от 1180 г. против Мохамед (историко-догматичен анализ)
• Против Мохамед (Сравнителен анализ)