Историко-литературен, агиографски и дидактически анализ

Класически­те творби на учениците на светите братя, създадени в България по времето на Златния век, изграждат темелите на българския дух и оформят изцяло насоките на българската литература. Те предопре­делят идейните и художествените образци за развитие на словес­ното творчество както на българския, така и на другите славянски народи след приемане на християнството.

Божието слово и „бла­годатният дъжд на буквите“, с които са изпълнени творбите на първите старобългарски писатели, са онези духовни първоизвори на Просвещението, които даряват светлината на познанието и приобщават българския народ към духовната култура на християн­ството и благодатния живот на Църквата.

Преславската и Охрид­ската книжовна школа, които стават духовни огнища на вярата и книжовността, се превръщат и в най-главни центрове за просвета и средища на култура, от които чрез книгите се разпръскват духов­ните семена на знанието.

Макар и добре познати, тези класически произведения поради свое­то богословско съдържание и библейска символика, поради архаичния изказ или особена стилистика понякога днес са трудноразбираеми.

В тази връзка книгата има за цел да предложи допълнително мето­дическо ръководство за преподаване на старобългарската литера­тура, като поставя нейното съдържание в духовния контекст на християнската култура и дава литературен и богословски анализ на основни послания в богатата идейна съкровищница на църковното учение.

• Книгата е съвременен прочит и интердисциплинарен анализ на Кирило-Методиевото дело и старобългарската християнска кни­жнина, които са залегнали в основите на българската култура и са предмет на изучаване в общообразователното училище.
• Тази книга може да бъде полезна както за учителите по лите­ратура, така и за родители, студенти и ученици.