Авторът на „Тайнство и съборност на църквата. Константинопол и Рим – дебатът от началото на XIII век“ прие предизвикателството да извърши едно изследване на средновековен църковен дебат, който е съвсем слабо изучен не просто в наш български, но и в световен академичен контекст. Трудът е безспорно приносен в поне три области. Първата и най-несъмнената – областта на медиeвистичната историко-културна наука, в която за пръв път у нас (и сред само още неколцина автори в света) е изследван дебатът. Втората и фундаментално приносна област е тази на еклисиологията. Брилянтно и задълбочено анализиране на фундамента на различието между Православието и Католицизма в осмислянето на Църквата, нейния йерархичен строеж и природа. И на трето място: това е може би първият крупен текст у нас, експлицитно работещ в направлението на евхаристийната еклисиология.

проф. дфн Калин Янакиев

Интердисциплинарен по своя замисъл, този труд съчетава две методологии, отнасящи се към културологията и богословието. Авторът разглежда аргументационните линии в спора, като базира изложението си изцяло върху гръцките и латинските извори. Тук той показва висока филологическа компетентност, задълбочени знания и способности за самостоятелни научни изследвания. Изграждането на цялостната картина на дебатите може да се разглежда като негов оригинален принос в науката.

проф. д-р Иван Христов

Впечатлението ми от труда на автора е, че работата му с изворите, както и грамотното им четене, гарантира сериозния принос на изследването. Правят впечатление не само аналитичните умения, но и интуицията му за синтез. Може да се каже, че в разглеждания труд е постигнат баланс между вникването в изворите и очертаването на тенденциите. Последното е удобна плоскост, която е изкусила не един и двама изследователи, но в случая работата с изворните текстове и критичното им четене служи като прецизен коректив на каквато и да било склонност към обобщение.

доц. д-р. Мариян Стоядинов

Научният труд успешно методологизира и тематизира проблема за католичността и за примата в контекста на разглеждания дебат, и то в ключа на евхаристийната еклисиология. Намирам тази методологическа иновативност за напълно удачна и продуктивна както за богословското изследване, така и за изследването на историята на културата, което несъмнено е принос. Изследването показва библиографската осведоменост и умението на автора да работи с извори. Предложеният текст ме убеди в способността му да съчетава специализирани знания от различни научни области и да тематизира по нов начин важни за богословието и културологията въпроси.

доц. д-р. Свилен Тутеков