Тълкуванието принадлежи на известния гръцки духовник, мисионер, проповедник и катехизатор архим. Атанасий Митилинеос (1927 – 2006). Издава се в превод от гръцки на български език за пръв път. Изданието се осъществява с благословението на Софийска св. митрополия под прякото ръководство на Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър В. Георгиев, предстоятел на храма.

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

The proceedings deal with applying information and communication technology (ICT) into Orthodox Christian religious education at schools.

• The special focus is, how to make to most when implementing the different internet-based applications from a pedagogical perspective connected to Orthodox Christian religious education.
• There are also topics concerning child’s spiritual and moral development, catechesis as a part of secularized culture and as tool in congregations.
• Finally, there are presentations covering perspectives of the challenges and visions for religious education in the 21st century.

The contents are in sections.

• The first one is a forum for discussions dealing with the ICT with classroom applications for new pedagogical solutions and practices in Orthodox Christian religious education.
• The second section contains papers concerning the upbringing and nurture of the child or a person in a congregation’s or school’s educational setting.

The conference gathered together university professors and educators, independent scholars and students from Albania, Finland, Greece, Romania, Russia and the United States.  

Монографията "Проповед. Проповедник. Слушатели" е опит да бъдат представени във възможно най-голяма пълнота трите страни на омилетичната комуникация – проповедта (словото Божие), проповедника и слушателите. В нея са установени и изведени пресечни точки между омилетиката и реториката. Отделя се сериозно внимание както на теоретичните омилетични знания, така и на практическите ораторски умения. Това осигурява успех на проповедника, а и на всеки оратор при говорене пред различни видове аудитории.

• В текста са включени и методически насоки за изготвяне и произнасяне на проповеди.
• Книгата представлява синтез на научните дирения и академичните постижения на преподавателя по омилетика доц. д-р Андриан Александров.
• Изследването е резултат от задълбочения изследователски интерес на автора не само към проповедта, към омилетиката, но и към реториката. И двете сродни науки своя принос в човешката в човешката култура чрез наследството си на теоретично, концептуално и методическо равнище.

Съчинението е насочено най-вече към студенти по богословие, към свещенослужители и проповедници на словото Божие. Би представлявало интерес също така и за всички, които изучават реторика, ораторско майсторство, християнското богословие, античната и средновековна култура.

Книгата "Християнството и психологическите проблеми на човека" на известния сръбски психиатър, психолог и психотерапевт Владета Йеротич е естествено продължение на поставените проблеми в предишните му книги -  „Завръщане към отците“ и „Психологическото и религиозното битие на човека“. Този път авторът поставя акцента върху психологическите проблеми на човека от гледна точка на християнството и психологията. Книгата е предназначена за всички онези млади търсачи, които не са открили себе си докрай в Православието. Чувствителен към проблемите на нашето „време на изгубени идеали, на приземено прагматичен начин на живот, на разклатени религиозни и морални ценности“, Владета Йеротич с загриженост подава ръка на читателя да възвърне вярата си, да намери своята истинска идентичност и да осмисли живота си. В книгата се анализира развитието на човека от психично-религиозна гледна точка, като тук са включени взаимоотношенията в брака и семейството, както и темата за религиозността и пълноценния живот в старостта. Други важни теми, залегнали в книгата са християнската вяра и болестите, проблемът за вината, греха, съвестта от гледна точка на християнското учение и динамичната психология, самоубийството, пастирски проблеми при оказване помощ на зависими от алкохол и наркотици.

Аскетическата практика на поста, идваща от дълбока древност, е изключително важна за духовното усъвършенстване на християнина. Още повече това се отнася до Великия пост - най-продължителния от всички многодневни пости, който по особен начин е посветен на покаянието и, завършвайки със Страсната седмица, непосредствено довежда вярващите до празника на Светата Пасха. Особено значение има първата седмица на Великия пост, когато молитвено-аскетическият подвиг е най-строг, когато Църквата призовава православните по възможност по-често да посещават богослуженията в храмовете. Голяма част от книгата съдържа проповеди, отнасящи се към първата седмица на Светата Четиридесетница. Другите две части на сборника са проповеди, произнесени в други великопостни дни и проповеди за Страстната седмица.

Книгата „Светогорецът“ предоставя на българския читател възможността да се запознае с един уникален автор, познат до този момент на вярващите християни в други православни държави. Необикновеното в личността му е това, че сам той - монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Повдигайки завесата над „невидимите“ атонски старци, авторът ни среща със своя главен герой Светогореца, който е въплъщение на отеческа християнска любов и мъдрост, а животът му е  жива проповед  на евангелския живот. За своя герой монах Салатиил не открива много. Но казва, че е имал щастието да общува с много старци. Нищо чудно, че образът на Светогореца е така плътно изваян, жив и реалистичен. Личност, с която не искаш да се разделяш, по подобие на останалите герои от книгата... Книгата се чете на един дъх не само с интересния сюжет, характерен по принцип за притчите, и поднесен от майстор разказвач. Тя ни запознава отблизо с един съвършен образец на православното старчество, за което само сме чували – с един от така наречените „невидими старци“, които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого.

В традицията на Църквата тайнството брак е възприето като свещен съюз, даващ възможност на човека за пълноценна изява на вложените в него заложби. В условията на съвременното общество бракът и семейството са в разпад, а те са основното градивно ядро на обществото, на нацията, на държавата, които също са в процес на разложение. Авторът на тази книга изследва с изключителна задълбоченост и с най-дълбока проникновеност брака като тайнство, като „велика тайна'' (Ефес. 5:32). Защото съюзът на две личности - на мъж и жена, родени в различно време, при различни условия, с различни наследствени предразположения, с различни характери, темперамент, възпитание и т.н., и съединението им в едно неразделно есръхиндивидулно единство, в една свръх-лична величина е нещо свръх разумно /тайнство/. Такова е било разбирането за брака навсякъде през цялата история на човечеството. Най-ярък израз на тази концепция на теория и на практика е учението на Православната църква за брака. Книгата на православния автор включва три глави:

1. Бракът – естествено общение между мъжа и жената;
2. Мистично съдържание на тайнството брак;
3. Тайнството брак и човешката свобода.

Дълбоко задоволство би изпитал всеки разумен човек, мъж или жена, ако би имал воля да прочете с внимание, търпение и разбиране тази рядко назидателна и многополезна книга.

Трудът проследява събития, факти и обстоятелства, свързани с неизвестни или малко известни моменти от българската църковна организация по време на Втората световна война в два от църковните субекти в новоприсъединените земи в Беломорска Македония едновременно с провежданата политика на Царство България в тези територии. Темата предлага на вниманието на читателите различни аспекти на проблема от историческа и църковноправна гледна точка. Документирането на проследените събития в Драмско със сигурност ще провокира дискусия въпреки в повечето случаи категоричността на използваните архивни материали. В тази връзка Дилян Николчев се надява историческата пропаганда да отстъпи пред документираната памет, която максимално се е опитал да „улови“ и предаде в изследването си за тези, които се интересуват от присъствието на българските граждански, полицейски, военни и църковни власти в Беломорието по време на Втората световна война. В строго научно-преподавателски аспект изследването е ориентирано към лекционните курсове и програми на дисциплините „Устройство и управление на БПЦ“, „История на БПЦ“ (нова и най-нова църковна история) и „Съвременна история на България".

Студията разглежда някои практики в римокатолическото богослужение като за пример дава техните съответствия в православната литургия. В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, том XX (XLVI)