ПРЕДГОВОР

„Законът на Господа е непорочен –
обръща душите. Свидетелството на
Господа е верно . . . Защото Твоят
раб ги пази, когато ги запази – въз-
даянието е голямо“
(Пс.18:8-12, по слав.текст).

След няколко вековен тотален натиск на римокатолическата църква във всички държави, след като през 1916 г. в България беше въведен григорианския календар за гражданска употреба, през 1968 г. той беше въведен частично и в Църквата, под формата на „новоюлиянски“. Реформата представляваше аритметична игра на дати и цифри, в която малцина можеха да се ориентират правилно. По-рано започналата атеистична пропаганда и подривна дейност в Църквата беше създала условия за тази реформа. Режимът на диктатура не позволяваше каквато и да било форма на отклонение от „общото мнение“. Най-разпространена форма за защита на новия стил беше нагледната – като се показват старите богослужебни книги и се показва, че новите граждански дати „съвпадат“ с датите на празниците в Минея, без да се обяснява, че това е постигнато неправомерно и за сметка на потъпкване на каноните на Църквата. Поради тази манипулация настъпи разделение сред народа, най-голяма част от който престана да ходи на черква, а по-„ревностните“ трябваше да ходят в единствено отворените новостилни храмове. Православното богослужение в неговия традиционен вид беше забранено. Малката група останали верни, които наподобяваха примера на тримата отроци по времето на цар Навуходоносор, бяха подложени на упреци от страна на официалната църква и от държавната власт, като двама доценти и архимандрити от Духовната академия бяха „съкратени“ от там по параграф „непригодност“ (доц. архим. Серафим (†1993) и доц. архим. Сергий). Освен тях, официално несъгласие обяви единствено Княжевският девически монастир. Вълнението, което възникна сред народа във връзка със смяната на календара, събуди голям интерес по този актуален проблем. Но официално не излезе никаква литература по този въпрос. Единствената излязла книга беше „Църковно-календарният въпрос“ от проф. Тодор Събев, която беше тенденциозна и в духа на „новото време“ и на настъпилата т.нар. „културна революция“. Реформата се предлагаше като нещо несъмнено „научно“, но сериозните астрономически, хронологически и физични изследвания, както ще разгледаме тук, говорят точно обратното. Така у интересуващите се по този въпрос се създаде мнението, че някаква „неизвестна силна личност“, някакъв „герой“ е наложил по свое мнение и желание смяната на календара, без да се съобразява с вярата и каноните на светата Църква, с истинската наука и с желанието на голямата част от вярващия народ.
В Богословския факултет се чувствуваше определена неприязън от страна на преподавателския състав и мнозинството от студентите към привържениците на „стария“ стил. Дали тези хора бяха направили нещо нередно и с какво бяха заслужили това отношение? Не можеше да се обясни причината за това, но то още повече засилваше вниманието на интересуващите се към проблема. Тогава мълчанието по тези въпроси беше задължително и всяко възражение беше недопустимо. Обаче в последно време често пъти бива задаван от хората въпроса кой календар е по-правилен. Кулминационна точка беше, когато официалната преса ни заклейми като „старостилна секта“, и трябваше или да дадем отпор на това тяхно твърдение, или да признаем, че са прави. Така възникна нуждата да се напише настоящата книга. Желанието ни е да се изложи всичко в кратък, достъпен и популярен стил, без отегчителни научни задълбочавания и формули. Ще се стремим проблемът да бъде изложен максимално кратко, ясно и разбрано. Молим да се погледне снизходително на човешкия елемент в книгата, който в една или друга степен се е получил поради несъвършенството на автора. Изказваме благодарност към покойния архим. Серафим (Алексиев) (†1993), който беше съвременник на главните събития на този век, имаше лични спомени и впечатления за тях, разказваше изчерпателно и беше отразил в своите записки подробности за тях. Помощ за историческата част оказа и г-н Злати Златев, бивш директор на „Църковен монопол“ в Софийската митрополия, който продължително време преглеждаше и издирваше материали от историческите архиви.