"Ecce Homo: Как се става такъв, какъвто си" е книга, иронично самопредставяща Ницше. Заглавието и подзаглавието визират две класически фрази: Ecce homo (Ето човекът!) – думи на Пилат за Иисус Христос. Подзаглавието „Как се става такъв, какъвто си“ препраща към изречението на Пиндар :„Стани това, което си“ . Книгата започва с три глави наречени хиперболично:

1. Защо съм толкова мъдър;
2. Защо съм толкова умен;
3.  Защо пиша толкова хубави книги.

и продължава с кратки коментари за 10 от собствените произведения на Ницще. Заключителната част е „Защо съм една съдба“ и тя завършва с думите: „Разбрахте ли ме? - Дионисий срещу Разпнатия...“

В книгата са включени отговори на папа Йоан Павел II на въпроси, зададени от известния италиански журналист Виторио Месори. Книгата е интимна изповед на папата за вярата и живота, за икуменизма и необходимостта от диалог между религиите, за падането на комунизма, за правата на човека и живота в бъдещия век. Книгата, която е първото в историята интервю на един папа, излиза през 1994 г. Оказва се изключително успешна и печели още същата година международната награда ”Златен медал в полза на католическата култура”. Преведена е на над 50 езика.

"Добро и зло в богословието на св. Кл. Охридски". Житиеписни бележки за св. Климент Охридски. Богословието на св. Климент Охридски разяснява две основни морални категории - добро и зло. В творчеството му са представени добрите дела и стойността на най-важните добродетели в епохата на св. Климент Охридски: любовта към Бога; смирението; покаянието; гостоприемството; милосърдието.  

Като насърчава и вярата, и критичната преценка, Кларк Пинък изследва твърдението на христинското послание за истинност в светлината на пет кръга от доказателства:

• Прагматичен: дава ли Евангелието смисъл на живота?
• Експериментален: достоверно ли е религиозното преживяване?
• Космологически: Разкриват ли небесата Божията слава?
• Исторически: Дошъл ли е наистина Божия Син на земята?
• Социологически: християнската вяра променя ли начина на живот?

По време на осемвековното си съществуване Охридсата архиепископия е свързана с почти всички балкански държави. Нейната история е великолепна илюстрация на сложния, труден и мъчителен път, извървян от част от българската нация. Първият том проследява историята на Охридската архиепископияот нейното създаване до завладяването на Балканския полуостров от турците. Авторът ни запознава с личнасти, чиято историческа значимост далеч надхвърля ругеоналните граници. Сред тях са св. Климент Охридски, архиепископите Теофилакт Охридски и Димитър Хоматиан и редица други.

Авторът проследява състоянието на Охридската архиепископия по време на турското робство.

• Посочени са границите на епархиите, архиепископите и епархиалните архиереи
• Изследнати са взаимоотношенията между клира и паството
• Специално място е отделено както на устройството и управлението на Охридската църква, притежаваща законодателна, изпълнителна и съдебногрожданска власт, така и на избора на йерарсите, на издръжката на клира, на църковната дисциплина и на организацията и дейността на църковния съд.

През 1914 г. един от най-добрите познавачи на Балканския полуостров и на македонския въпрос проф. Павел Милюков дава интервю, което е отпечатано в списание „Илюстрация светлина”. То е озаглавено „За ужасите на новото равновесие на Балканите. Денационализацията на Македония”. В него големият руски учен историк накратко споделя впечатленията си като член на Международната комисия за разследване на причините и последиците от Балканските войни (1912-1913 г.).

Lorem Ipsum

Историята на балканските народи от възникването и консолидирането на отделните нации на Балканите до наши дни е изпълнена с борби за национална еманципация, за разрушаване на чужди империи (Османска и Хабсбургска), за национално освобождение, за създаване и укрепване на собствени национални държави, за реализиране на едни или други завоевателни и хегемонистични амбиции, за получаване на национални и малцинствени права, за преодоляване на сторени грешки и неправди и т.н. Това иде да покаже, че в основата на всички проблеми, противоречия и конфликти на полуострова в ново и най-ново време стои националният въпрос. Оттук и важността на темата като обект на изследване от историческата наука. Нещо повече, освен чисто научна страна, тази тема има и съвременни политически измерения. Историята влияе върху съвремието и сигурно ще влияе и върху бъдещето. На тази плоскост именно съществува пряка връзка между историята и политиката: политиката се определя от съществуващите реалности, а историята е тази, която обяснява тяхното възникване и утвърждаване. Тъкмо поради това политиката трябва да върви в унисон с историята. Политика може да се води, разбира се, и без да се държи сметка за историята, или дори като се изопачава историята, но такава политика винаги стига до фатални грешки и провали. Ние предлагаме "Националният въпрос на Балканите" като научнопопулярна книга, която поставя на разглеждане тази колкото интересна, толкова и трудна злободневна научна тема. Следва да отбележим при това, че макар и да съществува огромно количество литература, обобщаващ труд за целия регион и за продължителен период от време по тази тема още няма. Оттук и амбицията ни да напишем такъв крайно необходим по наше мнение труд.

В "Оценяването в училище" се разглеждат въпроси на същността на изпитването и оценяването в училище. Особено внимание се обръща на функциите на оценяването, на аргументите за и против оценките, целта и предназначението им, критериите и показателите, разновидностите на системите за оценяване, процесуалното и резултативно оценяване, формите за оценяване и техните предимства и ограничения, източниците на субективизма при оценяването на учениците, използването на данните от изпитването и оценяването. Втората част на книгата е посветена на оценяването на учителите. Целите, критериите и показателите, върху основата на които се оценяват учителите са отпавна точка за анализ на тази сложна проблематика. Отделено е специално внимание на въпроси като: Защо трябва да се оценяват учителите, кой оценява учителите, с какви методи и техники се извършва това, за какво могат да послужат резултатите от оценяването на учителите? Всички проблеми в книгата се разработват като се отчитат постиженията в най-напредналите страни в тази област през последните години. Книгата ще послужи на всички, които се интересуват от оценяването в училище: учители, просветни дейци, студенти в учителски специалности, студенти-педагози и други.  

Епохата на Възраждането не е просто възвръщане към културните, моралните и дори научните ценности на древността. Възраждане означава раждане на нацията отново, за нов живот и нова проява на българите на историческата сцена. Епохата на Българското възраждане остава досега еталон в историческото и културното развитие на нацията.

Източното църковно пение има голямо значение за православното богослужение и религиозния живот. Настоящото "Ръководство по съвременна византийска невмена нотация" улеснява изучаването му, съпоставяйки паралелно съвременната византийска със западната нотация.

Настоящий труд имеет своей задачей с религиозно-психологической точки зрения раскрыть учение святых отцов-аскетов - древних учителей подвижничества и русских оптинских и других аскетических современных писателей об особом монашеском устроении - старчестве, о его несомненных добродетелях, выяснить всю необходимость старчества в жизни монашества, значение его для окормляемых учеников и самого окормителя - старца.

Lorem Ipsum

Християнството през IV-началото на ХI век разглежда въпроси, свързани с разпространението и утвърждаването на църквата на Балканския полуостров като институция в държавата. Настоящото изследване хронологически се ограничава в рамките между IV в., в чието начало чрез Никомидийския и Миланския едикти - първият от 311 г., а вторият от 313 г., християнството бива признато като култ наравно с останалите религиозни култове в римската империя, и 1018 г, през която първата негръцка балканска църква - българската, след падането на българската държава под византийска власт, бива подчинена на Константинополската патриаршия.  Промени настъпват и в статута на сръбската църква. В този некратък исторически период, обем и обхват от проблеми,  изследването е първото, което се предлага от българската историческа и църковноисторическа наука. Съдържание: Глава I. Разпространение на християнството. Отношението на държава-църква

1. Християнството до Никомидийския и Миланския едикти
2. Възход на християнството и упадък на езичеството
3. Християнизиране на балканските славяни и българите
4. Отношеинето владетел - църква и църковен предстоятел
5. Отношението Изток-Запад и въпросът за папското главенство
6. Константинополския вселенски патриарх и римският папа

Глава II. Eпископи и епископски центрове

1. Поява и развитие на църковноадминистративните длъжности митрополит, архиепископ, екзарх и хорепископ
2. Епископски катедри на Балканския полуостров от IV до началото на XI в.

Глава III. Ересите във Византия и на Балканите IV-X в.

1. Християнсковерски и религиозно-философски условия за появата на ересите - арианство, македонианство, монофизитство и монотелитство
2. Дуалистични ереси - павкилянство, иконоборство и богомилство