Книгата „Същина на пастирското служение: архипастирско послание до благоговейния клир на Софийска епархия“, както показва и самото заглавие е пастирско послание на Екзарха към свещенослужителите на Сфийска епархия.
Митрополит Стефан (Стоян Попгеоргиев Шопов), по-късно екзарх Български, е роден на 7 май 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско, в семейството на свещеник Георги Шоков. Завършва Богословското училище в Самоков и Духовната академия в Киев.
През 1910 г. приема монашеско пострижение. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски, от 1922 до 1945 г. е Софийски митрополит.
На 21 януари 1945 г. е избран за Български екзарх. През септември 1948 г. е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където живее до смъртта си на 14 май 1957 г. Погребан е в съборната църква в Бачковския манастир.
Екзарх Стефан е автор на много слова и богословски трудове, между които „Напът за Дамаск“ (1932), „Българската Църква (1932), „Същината на пастирското служение (1935), „Религия и наука“ (1937) и др.
