В периода между двете световни войни Софийският митрополит Стефан се утвърждава като една от най-харизматичните и силни личности в Св. Синод и изцяло се посвещава на две ключови каузи:

1. грижата за руските бежанци у нас и
2. изобличаването на болшевизма и тоталитаризма.

Той е един от най-активните духовници в делото за спасяването на българските евреи. Паметно е неговото слово след молебена по случай 24 май през 1943 г., в което заклеймява плана за депортация на еврейското население.

Книгата "Същина на пастирското служение: архипастирско послание до благоговейния клир на Софийска епархия", както показва и самото заглавие е пастирско послание на Екзарха към свещенослужителите на Сфийска епархия. Митрополит Стефан (Стоян Попгеоргиев Шопов), по-късно екзарх Български, е роден на 7 май 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско, в семейството на свещеник Георги Шоков. Завършва Богословското училище в Самоков и Духовната академия в Киев. През 1910 г. приема монашеско пострижение. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски, от 1922 до 1945 г. е Софийски митрополит. На 21 януари 1945 г. е избран за Български екзарх. През септември 1948 г. е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където живее до смъртта си на 14 май 1957 г. Погребан е в съборната църква в Бачковския манастир. Екзарх Стефан е автор на много слова и богословски трудове, между които "Напът за Дамаск" (1932), "Българската Църква (1932), "Същината на пастирското служение (1935), "Религия и наука" (1937) и др.