„Проповеди за цялата година” на св. Лука Войно-Ясенецки са кратки, той не изморява слушащите го с „многоглаголание”. Темите са най-разнообразни, но център и ос на всички негови слова остава Евангелието. Нерядко той засяга теми, които поради недостатъчна подготвеност или от страх пред гнева на висшестоящите, другите свещеници изобщо не засягат. Множество негови проповеди са посветени на съвместимостта между науката и религията. Като влага мощта на ерудицията си и като привлича факти от еволюционното учение, физиологията и психологията, проповедникът се обявява в защита на евангелското учение за триединния състав на човека – дух, душа и тяло – триединство, на което той посвещава знаменита монография.

Ташкентският епископ Инокентий открива дара на проповедника у бъдещия светител Лука. „Вашето звание е не да кръщавате, а да благовестите“, обръща се той към току-що ръкоположения свещеник о. Валентин Войно-Ясенецки.

„Считам за свое главно архиерейско задължение всякога и навсякъде да проповядвам за Христа“, казва той в Симферополския съборен храм на 31 октомври 1952 г. Този принцип спазва до края на живота си“.

В равносметка за своя църковен живот св. Лука изброява, че за 38 години свещенство произнася 1250 проповеди, от които не по-малко от 750 са записани и оформени в 12 обемни машинописни тома.

Съветът на Московската духовна академия определя този сборник проповеди като „изключително явление в съвременния църковно-богословски живо“ и избира автора за почетен член на академията.