Книгата на историка В. Ф. Иванов "Православният свят и масонството" е издадена за пръв път през 1935 г. в Харбин (Манджурия).

• Тя представлява Конспективен исторически очерк за "Братствата на свободните зидари";
• говори се за проникване на масонството в Русия и неговото участие в смутните събития през 1905 -1917 г.;
• привежда се богат фактически и документален материал, който обхваща периода от средата на 17 в. до първата трета на ХХ век.

Авторът прави сбит и същевременно дълбок анализ на идеологията на масонсrвото и свързаните с него политически организации, религиозни секти, окултни и теософски общества, лъжеученията на Е. Блавабска, Н. Рьорих, С. Булгаков, Н. Бердзев, усилено пропагандирани в наши дни. В контекста на изследваните проблеми несъмнен интерес представляват страниците, посветени на описанието на живота и духовните заблуждения на руската емиграция.

Сред богословските дисциплини най-дискусионна е християнската духовност. Макар да присъства постоянно в живота на Църквата и на нейните членове, едва в наше време тя придобива научно-богословски статус, подобен на другите богословски дисциплини. В тази книга се опитваме да покажем многообразната проблематика в богословските търсения, отнасящи се до конкретния живот на християнина и се стараем да представим техните интерпретационни принципи. Идентичност и духовност е подходяща за всеки, който желае да внесе смисъл на своето земно съществуване. Дори да не е склонен да намери в него предела на очертаните тук перспективи. Но въпреки това е готов да потърси помощ от Църквата. Съдържание: Идентичност и християнство

1. Идентичността в социологическа перспектива
2. Идентифността във философията и логиката
3. Позиция на римокатолическата църква за идентичността
4. Църква и идентичност
5. Имаментни основни на духовния живот (Интегрална визия за човешкото битие)
6. Християнската духовност - най-яркото отражение на човешката идентичност
7. Православна християнска духовност: богословска дисциплина

 

Монографията "Проповед. Проповедник. Слушатели" е опит да бъдат представени във възможно най-голяма пълнота трите страни на омилетичната комуникация – проповедта (словото Божие), проповедника и слушателите. В нея са установени и изведени пресечни точки между омилетиката и реториката. Отделя се сериозно внимание както на теоретичните омилетични знания, така и на практическите ораторски умения. Това осигурява успех на проповедника, а и на всеки оратор при говорене пред различни видове аудитории.

• В текста са включени и методически насоки за изготвяне и произнасяне на проповеди.
• Книгата представлява синтез на научните дирения и академичните постижения на преподавателя по омилетика доц. д-р Андриан Александров.
• Изследването е резултат от задълбочения изследователски интерес на автора не само към проповедта, към омилетиката, но и към реториката. И двете сродни науки своя принос в човешката в човешката култура чрез наследството си на теоретично, концептуално и методическо равнище.

Съчинението е насочено най-вече към студенти по богословие, към свещенослужители и проповедници на словото Божие. Би представлявало интерес също така и за всички, които изучават реторика, ораторско майсторство, християнското богословие, античната и средновековна култура.

Сборникът "Свидетелство, служение и богослужение на Църквата" е резултат от научноизследователските дейности по едноименния проект, чиято цел е да припомни "отеческата съкровищница" на Църквата в областта на практическото богословие. СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Част първа Костадин Нушев. Духовни напътствия и нравоучитедни наставления на свети Софроний Врачански за просветното служение на българските свещенослужители Иван Йовчев. Просветителската дейност на митр. Методий (Кусев) до избора му за Старозагорски архиерей Ангел Карадаков. Църковно-социалната дейност в Неврокопска епархия по времето на митрополит Борис lagaru Laurentiu-loan. Situatia Bisericii Ortodoxe Romane in Perioada interbelica - puncte cheie Илиана Димова. Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в проеса на възпитание на децата в предучилищна възраст Елеонора Асенова. Възприемане на музиката в обучението по религия в детската градина Огнян Узунов. Съвременни практики на духовно-просветна и църковно-милосърдна дейност на Русенска света митрополия Част втора Иво Янев. Църковно-социални и пастирски аспекти в служението на св. св. Кирил и Методий Георги Канев. Войната според Православното Предание въз основа на българските публикации до 1944 г. Михаил Михайлов. Военното свещенство: необходимост и нормативни предпоставки за неговата реализация Кирил Синев. Съвременни аспекти на румънското военно свещенство Г. Попиванов, В. Тонева, И. Янев, В. Мутафчийски. Военномедицинският опит и служението на ближния. Приносът към възпитанието на децата в енорийските центрове в цивилна обстановка Гроздан Стоевски. Приносът на сдружение „Св. Георги Победоносец" в пастирската грижа за християни военнослужещи Ваня Карчина. Християнската любов към ближния в служението на Църквата Красимир Иванов. Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация Част трета Иван Иванов (Кюмурджийски). Социалното измерение на Евхаристията в контекста на българската и световна икумена Татяна Иванова. Неръкотворните образи на Иисус Христос („Камулиански" и „Светото Лице") Любомир Игнатов. Жената и църковнопевческото дело през вековете. (Видни песнопойки и химнотворки в Православната църква) Стоян Малинов. Знаменният разпев във „Всенощно бдение" On. 37 от Сергей Рахманинов Делян Тодев. Произход и развитие на типика във византийската и българската литургична практика. (Общи постановления) Николинка Климукова. Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията. (Посветено на 420-годишнината от преизписването на храма) Силва Маринова. Христовите притчи в българската църковна живопис през Възражданет

Книгата "Великият Дизайнер" отстранява вековни заблуди. На първо място сред тях е клеветата за несъвместимостта между християнската вяра и науката, както я разбира Новото време. В дебат с различни натуралистични теории авторът посочва неточности, предвзети интерпретации на факти и произволни спекулации. Но не това е основното. Ударението пада върху изграждането на обосновани хипотези, търсещи отговор на фундаментални въпроси като:

• произхода на вселената,
• на живота,
• на мисленето и т.н.

Построено едновременно естественонаучно и богословски, изследването се нарежда сред тези, които необходимо трябва да бъдат вземани предвид при подхода към базисните и решаващи теми на съвременната наука. В противовес на еволюционната теория са посочени множество научни данни, подкрепящи разбирането за един сътворен свят. "Великият Дизайнер" попълва съществена празнина в съвременната българска книжнина и представлява интерес за всеки, който се интересува от въпроса за отношенията религия-наука и вяра-знание.

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

Книгата е пръв опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии  спрямо Църквата,  както и  на причините и последствията от нея.  Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата. Вековното османско владичичество е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ. Но дори и то не може  да се сравни с опустошението, което  нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни. Този период, започнал на  9.ІХ.1944  г. и завършил според формалните критерии  на 10.ХІ.1989  г., все още очаква своя сериозен прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка.

• Книгата е посветена на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата.

Инатчо е момче от Аз-град, което е решено да намери Ти-град. Той е упътен единствено от съвета на царицата на Аз-град да поставя на първо място своето Аз. По какъв начин ще успее да стигне от Аз-град в Ти-град? С какви хора ще се срещне в тази толкова различна от своята страна? Каква полза ще принесе това негоно пътешествие за останалите жители на Аз-град, както и за нас? Да тръгнем заедно с него! Става дума за един път, по който могат да вървят малки и големи. Вместо карта и пътни знаци за своя маршрут ще използваме някои от словата на св. Паисий Светогорец.

Сборникът „Из историята на старозаветния библейски канон” е колкото учебно пособие по старозаветна исагогика (модул - Старозаветен канон), толкова и илюстрация на континуитет и обогатяване в рамките на една школа – Старозаветна библеистика. Новото тук е осъществяването на един добронамерен научен дебат между два основни момента, две различни епохи в изследванията на старозаветния канон – историята на канона (канонът като богословсколитературна величина) и идеята за канон (значението на Стария Завет като канон в Църквата и различните религиозни общества). Съдържание:

• Произход и значение на думата "канон". Боян Пиперов
• История и каноничност на старозаветния текст. Протопрезвитер Николай Шиваров
• ADDENDA. Нови тенденции в изследванията на старозаветния канон: консенс и противоречия. Протопрезвитер Николай Шиваров
• Прологът към книгата Премъдрост на Иисус син Сирахов и значението му за историята на старозаветния канон. Славчо Вълчанов
• POST SCRIPTUM. Славчо Вълчанов
• Прологът към книгата Премъдрост на Иисус син Сирахов. SUPPLEMENTUM. Ивайло Найденов
• Канонът на Стария Завет в Палестина и Александрия - един нов прочит на едноименната статия на Петер Кац. Ивайло Найденов
• Равинатът и Писанието. Ивайло Найденов
• Конфесионални различия в отношението към неканоничната литература на Стария Завет. Ивайло Найденов

 

Студията разглежда някои практики в римокатолическото богослужение като за пример дава техните съответствия в православната литургия. В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, том XX (XLVI)