Книгата се появява за първи път през 1950 г. и не престава да се издава както по времето на комунизма, така и днес. Времената наистина са били трудни и тъкмо затова още по-високо следва да бъде оценен трудът на архимандрит д-р Николай (по-късно Макариополски епископ) и архимандрит д-р Серафим (Алексиев). Те съставят това просто и ясно изложение на свещената история на Стария и Новия Завет, на православния катехизис и богослужение. През изминалите десетилетия тази книга се превърна в класическа за нашата Църква. Поколения българи са прохождали във вярата с нея. Българската православна литература не познава друга книга, която да е претърпяла толкова много издания. Тя не е загубила своята актуалност и днес, поради което нейното последно издание запазва текста на първообраза, със съответните технически актуализации. В него илюстрациите са подбрани изцяло в стила на православната иконография, въз основа на класически византийски, светогорски, български, руски и други образи.

• В книгата кратко и ясно са преразказани основните събития от свещената история на Стария Завет. Следва разказ за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос и предаването на Новия благодатен Завет, усвоен завинаги от Христовата църква чрез светите апостоли. Следващата част съдържа изяснение на богооткровените истини, изложени в Символа на вярата.
• Тук ще намерим въвеждане в смисъла на християнския живот, изявен в църковните Тайнства. Последната част е посветена на християнското богослужение. Показани са най-съществените черти на православния храм, на свещенослужителите и на отделните църковни служби, като ударението е поставено върху светата Литургия - сърцето на благодатния и тайнствен живот в Христа.

*** Книгата е насочена е към широк кръг читатели, но е подходяща и за курсовете по Православно вероучение, Свещено Писание, катехизис, богослужение и др. богословски дисциплини.

В книгата "История на Средновековния свят - Том 2" историята на средните векове се разглежда като неразделна част от общата история на народите, а техния живот - като цялостен социален организъм.  

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

Сред богословските дисциплини най-дискусионна е християнската духовност. Макар да присъства постоянно в живота на Църквата и на нейните членове, едва в наше време тя придобива научно-богословски статус, подобен на другите богословски дисциплини. В тази книга се опитваме да покажем многообразната проблематика в богословските търсения, отнасящи се до конкретния живот на християнина и се стараем да представим техните интерпретационни принципи. Идентичност и духовност е подходяща за всеки, който желае да внесе смисъл на своето земно съществуване. Дори да не е склонен да намери в него предела на очертаните тук перспективи. Но въпреки това е готов да потърси помощ от Църквата. Съдържание: Идентичност и християнство

1. Идентичността в социологическа перспектива
2. Идентифността във философията и логиката
3. Позиция на римокатолическата църква за идентичността
4. Църква и идентичност
5. Имаментни основни на духовния живот (Интегрална визия за човешкото битие)
6. Християнската духовност - най-яркото отражение на човешката идентичност
7. Православна християнска духовност: богословска дисциплина

 

Настоящият труд "Византийски икони. Практическо ръководство за начинаещи" е полезен и актуален не само за утвърдени иконографи. Той е замислен и като справочник за всеки, който се интересува от историята, развитието и технологията на иконописта. Изучаването и изповядването на Христовото учение е немислимо без свещените изображения - иконите. Те са неделима част от Православното вероучение и традиция. Практическото приложение на съдържанието ще доведе до обогатяване на всички, които имат интерес от това изкуство. И, надяваме се, ще доведе също и до осезателен резултат върху облика на иконите. Иконите, които ще се появят занапред в нашите храмове, изписани от автори, носещи църковно съзнание и благодатно водени от Светия Дух.

"Психологическото и религиозното битие на човека" Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и личността в нейната психофизична и духовна цялост. Но има, за съжаление, и богослови, толкова запленени от свръхразумните божествени тайни, че не са в състояние да обърнат внимание на обикновения страдащ човек от всекидневието, най-често привързан към преходното и греховното, но заедно с това и винаги жаден за истински живот, спасение, смисъл, добро, красота, истина и святост.

"Богословие и свещенство" е осми том от съчиненията на отец протойерей Георги Флоровски на български език. Книгата е издадена под редакцията и съставителството на доц. д-р Павел Павлов и включва разнородни, необявени и непубликувани досега текстове от неговия архив, намиращ се в университета в Принстън. Съдържа материали от 30-те години (след 1932 г., когато Георги Флоровски става свещеник), както и такива, които в последните години по един или друг начин са попаднали в полезрението на преводачите. Повечето от текстовете в този том са свързани както с ранния свещенически период на отеца, преди заминаването му за Америка, така и с периода на късния „американски“ Флоровски. От "ранния" Флоровски специално внимание е обърнато на заглавия, свързани с възможността за свикването на голям събор през втората половина на ХХ век - Втория ватикански събор. Включени са и два особено ценни текста, писани по различен повод, но с акцент върху исихията и паламитското богословие, които за пореден път показват ранната пропаламитска позиция на отец Георги Флоровски. Една от любимите теми на "късния" Флоровски е свързана с творчеството и живота на руските мислители и писатели от XIX в. Това, което го интересува у тях, са централните християнски теми: за вярата и неверието, за гордостта и смирението, за послушанието, за надеждата и любовта… Книгата представлява интерес за всички, които се интересуват както от историята и богословските идеи на православния Изток, така и от автентичния език и съборен опит на Църквата.

Книгата „Светогорецът“ предоставя на българския читател възможността да се запознае с един уникален автор, познат до този момент на вярващите християни в други православни държави. Необикновеното в личността му е това, че сам той - монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Повдигайки завесата над „невидимите“ атонски старци, авторът ни среща със своя главен герой Светогореца, който е въплъщение на отеческа християнска любов и мъдрост, а животът му е  жива проповед  на евангелския живот. За своя герой монах Салатиил не открива много. Но казва, че е имал щастието да общува с много старци. Нищо чудно, че образът на Светогореца е така плътно изваян, жив и реалистичен. Личност, с която не искаш да се разделяш, по подобие на останалите герои от книгата... Книгата се чете на един дъх не само с интересния сюжет, характерен по принцип за притчите, и поднесен от майстор разказвач. Тя ни запознава отблизо с един съвършен образец на православното старчество, за което само сме чували – с един от така наречените „невидими старци“, които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого.

Книгата на историка В. Ф. Иванов "Православният свят и масонството" е издадена за пръв път през 1935 г. в Харбин (Манджурия).

• Тя представлява Конспективен исторически очерк за "Братствата на свободните зидари";
• говори се за проникване на масонството в Русия и неговото участие в смутните събития през 1905 -1917 г.;
• привежда се богат фактически и документален материал, който обхваща периода от средата на 17 в. до първата трета на ХХ век.

Авторът прави сбит и същевременно дълбок анализ на идеологията на масонсrвото и свързаните с него политически организации, религиозни секти, окултни и теософски общества, лъжеученията на Е. Блавабска, Н. Рьорих, С. Булгаков, Н. Бердзев, усилено пропагандирани в наши дни. В контекста на изследваните проблеми несъмнен интерес представляват страниците, посветени на описанието на живота и духовните заблуждения на руската емиграция.