Книгата „Светогорецът“ предоставя на българския читател възможността да се запознае с един уникален автор, познат до този момент на вярващите християни в други православни държави. Необикновеното в личността му е това, че сам той - монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Повдигайки завесата над „невидимите“ атонски старци, авторът ни среща със своя главен герой Светогореца, който е въплъщение на отеческа християнска любов и мъдрост, а животът му е  жива проповед  на евангелския живот. За своя герой монах Салатиил не открива много. Но казва, че е имал щастието да общува с много старци. Нищо чудно, че образът на Светогореца е така плътно изваян, жив и реалистичен. Личност, с която не искаш да се разделяш, по подобие на останалите герои от книгата... Книгата се чете на един дъх не само с интересния сюжет, характерен по принцип за притчите, и поднесен от майстор разказвач. Тя ни запознава отблизо с един съвършен образец на православното старчество, за което само сме чували – с един от така наречените „невидими старци“, които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого.

"Психологическото и религиозното битие на човека" Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и личността в нейната психофизична и духовна цялост. Но има, за съжаление, и богослови, толкова запленени от свръхразумните божествени тайни, че не са в състояние да обърнат внимание на обикновения страдащ човек от всекидневието, най-често привързан към преходното и греховното, но заедно с това и винаги жаден за истински живот, спасение, смисъл, добро, красота, истина и святост.

Книгата на историка В. Ф. Иванов "Православният свят и масонството" е издадена за пръв път през 1935 г. в Харбин (Манджурия).

• Тя представлява Конспективен исторически очерк за "Братствата на свободните зидари";
• говори се за проникване на масонството в Русия и неговото участие в смутните събития през 1905 -1917 г.;
• привежда се богат фактически и документален материал, който обхваща периода от средата на 17 в. до първата трета на ХХ век.

Авторът прави сбит и същевременно дълбок анализ на идеологията на масонсrвото и свързаните с него политически организации, религиозни секти, окултни и теософски общества, лъжеученията на Е. Блавабска, Н. Рьорих, С. Булгаков, Н. Бердзев, усилено пропагандирани в наши дни. В контекста на изследваните проблеми несъмнен интерес представляват страниците, посветени на описанието на живота и духовните заблуждения на руската емиграция.

Сред богословските дисциплини най-дискусионна е християнската духовност. Макар да присъства постоянно в живота на Църквата и на нейните членове, едва в наше време тя придобива научно-богословски статус, подобен на другите богословски дисциплини. В тази книга се опитваме да покажем многообразната проблематика в богословските търсения, отнасящи се до конкретния живот на християнина и се стараем да представим техните интерпретационни принципи. Идентичност и духовност е подходяща за всеки, който желае да внесе смисъл на своето земно съществуване. Дори да не е склонен да намери в него предела на очертаните тук перспективи. Но въпреки това е готов да потърси помощ от Църквата. Съдържание: Идентичност и християнство

1. Идентичността в социологическа перспектива
2. Идентифността във философията и логиката
3. Позиция на римокатолическата църква за идентичността
4. Църква и идентичност
5. Имаментни основни на духовния живот (Интегрална визия за човешкото битие)
6. Християнската духовност - най-яркото отражение на човешката идентичност
7. Православна християнска духовност: богословска дисциплина

 

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

Книгата “Оперативни действия на комунистическата власт срещу служителите на Българската православна църква” е четвърта (последна) част от документалната поредица за взаимоотношенията между Църква и Държава в комунистическа България в периода 1944-1989 година. В книгата са публикувани характеристиките, давани на служителите на Българската православна църква, разпределени по околии в три групи: опасни, по-малко опасни и безопасни.

Книгата се появява за първи път през 1950 г. и не престава да се издава както по времето на комунизма, така и днес. Времената наистина са били трудни и тъкмо затова още по-високо следва да бъде оценен трудът на архимандрит д-р Николай (по-късно Макариополски епископ) и архимандрит д-р Серафим (Алексиев). Те съставят това просто и ясно изложение на свещената история на Стария и Новия Завет, на православния катехизис и богослужение. През изминалите десетилетия тази книга се превърна в класическа за нашата Църква. Поколения българи са прохождали във вярата с нея. Българската православна литература не познава друга книга, която да е претърпяла толкова много издания. Тя не е загубила своята актуалност и днес, поради което нейното последно издание запазва текста на първообраза, със съответните технически актуализации. В него илюстрациите са подбрани изцяло в стила на православната иконография, въз основа на класически византийски, светогорски, български, руски и други образи.

• В книгата кратко и ясно са преразказани основните събития от свещената история на Стария Завет. Следва разказ за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос и предаването на Новия благодатен Завет, усвоен завинаги от Христовата църква чрез светите апостоли. Следващата част съдържа изяснение на богооткровените истини, изложени в Символа на вярата.
• Тук ще намерим въвеждане в смисъла на християнския живот, изявен в църковните Тайнства. Последната част е посветена на християнското богослужение. Показани са най-съществените черти на православния храм, на свещенослужителите и на отделните църковни служби, като ударението е поставено върху светата Литургия - сърцето на благодатния и тайнствен живот в Христа.

*** Книгата е насочена е към широк кръг читатели, но е подходяща и за курсовете по Православно вероучение, Свещено Писание, катехизис, богослужение и др. богословски дисциплини.

В очертанията на съвременната християнска социология темата за света, човека и неговата култура е основоположна.  Настоящата книга се интересува от нашето съществуване и как то протича в този свят и разглежда някои по-важни тематични ядра в етико-социалната им връзка с цел намиране на правилно разрешение на въпроси от живота на човека. Динамичните обществени процеси се отразяват върху социалната мисия на Църквата и развитието на богословската наука. Нарастват и предизвикателствата към християнската етика и нейните класически постановки във връзка с дълбоките трансформации в обществения живот на нашите съвременници. Необходим е нов поглед върху обективното отражение на вярата в социалната сфера и взаимодействието на християнския морал върху разпределението на обществените блага и пазарното стопанство. Изисква се също адекватен подход при оценката на позициите на Църквата към постиженията на медицината и генното инженерство. Книгата е опит за осветляване на ролята на религията в обществените процеси и е предназначена за учебно помагало по християнска социология. Д. Киров

В книгата "Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино - Немия вол" двамата средновековни автори св. Франциск и св. Тома от Аквино са разгледани през погледа на съвременния християнски апологет Джилбърт Честъртън.

„Всеки светец е лек, защото е противоотрова. Затова той често се превръща в мъченик. В качеството му на противоотрова понякога го вземат за отрова. Ролята му е да възвръща здравомислието на света, като преувеличава онова, което светът пренебрегва, а то далеч не е едно и също в различните епохи. Всяко поколение обаче инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а по-скоро такъв, от какъвто се нуждаят“. Дж. Честъртън

В книгата "Измеренията на човека" се съдържат знания за човека. Той е единствен по произхода и ценноста си в този свят. Неговата уникалност е разкрита от библейското антропологично учение. В центъра на изследването е разположен християнският възглед за човека като личност. Разгледани са също и някои аспекти на неговото  проявление, а именно:

• отношението му към физическия свят;
• религията;
• съществуващото зло като заплаха за неговата идентичност.

В книгата заемат място някои философски антропологични концепции, които кореспондират с християнската антропология и свидетелстват за паралелния път (на библейското откровение), чрез който Бог е учил народите.