Евтимий Сапунджиев

Проф. архим. Евтимий (светско име – Лука Найденов Сапунджиев), български богослов, редовен професор по християнска апологетика и философия в Богословския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, е роден на 25.07.1884, град Копривщица Завършва класното училище в родния си град (1898), Цариградска българска духовна семинария (1904). Монах от същата 1904 г. Завършва Киевската духовна академия (1908-1915). Преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии. Учи в Германия и Швейцария – доктор по философия. Докторската му работа „Произхождението на идеята за чужди преживявания и на нашето естетическо и етическо отношение към тях според учението на Т. Липс за „вчувстването”, е защитена в Берн през 1915 г. Българското издание е публикувано в първия годишник на Богословския факултет през 1923-1924 г. Йеромонах (1915), архимандрит (1917). Издава студията „Как се очертават границите между вярата и разума – научни проблеми в мирогледа на един неокантиански философ (Ото Либман)”, също публикувана в първия годишник на Богословския факултет (1923-1924). Осигурява програмно християнската апологетика като учебна дисциплина, но написва и първите трудове в това отношение: „Задачите на християнската апологетика”, „Въводни мисли и материали по история на религиите”, „Кратък наръчник по християнска апологетика”, „12-те главни научни въпроси за религията и нейната свръхнаучна същина”, „Вяра в разума” (1940). Издава „Писма за дъновизма” (1923), в които критикува идеите на т. нар. Бяло братство. От особен интерес е студията „Недостатъчност на методите на историзма, психологизма и интелектуализма за ориентиране по проблемите на религията” (1929). Първи ректор на Пловдивската духовна семинария, професор в Богословския факултет на Софийския университет, декан на факултета (1924-1925). Активен проповедник, изнася много лекции и беседи. Публикува в сп. „Зов”, „Философски преглед”, „Годишник на Софийския университет, Богословски факултет” и др. Съставител на „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица” (в 2 тома, 1926, 1937). За много от произведенията си се подписва само като „Дядо Е.” Автор на редица православни книги за младите, сред които „Свещеният огън и други копривщенски разкази” (изд. Т. Ф. Чипев, София, 1934), следват „Серфимчетата и кръстът” (разкази, 1938), „Златното чекръче” (разкази, 1943) – и двете дело на издателство „Вяра и живот”, Русе. През 1943 г. посмъртно е публикувана в Годишника на Софийския университет (Богословски факултет) студията му „Гнезда на съмнение във вярата”. Умира на 21.11.1943 г. в София, погребан в Копривщица.