В книгата "Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино - Немия вол" двамата средновековни автори св. Франциск и св. Тома от Аквино са разгледани през погледа на съвременния християнски апологет Джилбърт Честъртън.

„Всеки светец е лек, защото е противоотрова. Затова той често се превръща в мъченик. В качеството му на противоотрова понякога го вземат за отрова. Ролята му е да възвръща здравомислието на света, като преувеличава онова, което светът пренебрегва, а то далеч не е едно и също в различните епохи. Всяко поколение обаче инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а по-скоро такъв, от какъвто се нуждаят“. Дж. Честъртън

Сборник с теми за кандидат-студенти по:

• систематическо и
• практическо богословие

Съставители: Димитър Киров, Иван Рашков, Любомир Тенекеджиев

Издателство „Либрум“ предлага на българския читател първата преведена и издадена на български език повест притча на популярния в целия православен свят писател – монах Салатиил – „Светогорецът“. Авторът я определя като „художествена проза, основана на реални събития, която като никоя друга книга, е преживяна от атонските старци – носители на традицията на исихастите“.  Консултант на книгата е духовният баща на Монах Салатиил и сам той исихаст – отец Рафаил Берестов. Няма да е пресилено ако наречем тази книга „уникална“, защото разказът в нея е за мистичната общност на „невидимите“ аскети-исихасти,  които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого. Сюжетът повдига завесата над този феномен на общоправославната духовност и култура, по един увлекателено иносказателен начин, но не с елементи на фантастика или неосъществимости, а чрез правдивия разказ на съобщника и брата – монах Салатиил. Самият той, застанал на границата между видимото и невидимото през 2010 година, обяснява в книгата явлението с невиждането на атонските монаси-пустинници по следния начин:  „Невидими, тоест неизвестни за хората от този свят, те са главно заради това, че самият свят не иска да ги знае, не иска да познава такъв начин на живот и вътрешно му се противи.” За „невидимите“ или още наречени „мълчаливи старци“ светът, извън Света Гора Атон, знае твърде малко, а тяхното етико-аскетично учение е обвито в тайнственост: „Светогорецът разказал, че Православието от древност познава подвига на странничеството и винаги е имало Божии хора, чиито единствени притежания били Библията и броеницата. Покрив бил им синьото небе, постеля – зелената морава, храна – коравият сухар, питие - водата от ручеите, роднини – всички хора, а баща – Бог“. „Непрестанно бързайки за среща с Бога“, Светогорецът повежда читателя  не през очакваното абстрактно и пожелателно битуване, а през живота, такъв какъвто е в действителност – от падналото в безмълвна молитва тяло в монашеската килия до угрозата на съвременното пиратство, от омаята на природната красота до унищожителната сила на природната стихия, от Атонската пустош до космополитния Санкт - Петербург.  Където и да се пренася действието обаче повествованието остава изпълнено с толкова вътрешна хармония и наситено с толкова жизнеутвърждаваща светлина, че в края му читателят се чувства дълбоко пречистен и успокоен. И както казва авторът Монах Салатиил Филипов: „Прочитайки книгата „Светогорецът”, вие ще получите духовен инструмент, който ще ви помогне да живеете в този паднал свят, без да се боите от нищо и никого, защото сърцето ви ще стане смело, а душата – спокойна.” Книгата „Светогорецът“ открехва леко вратата на мистицизма, за да открие пред читателя Пътя за единението на човека с Бога така, както го следват атонските невидими старци – чрез „пречистване на сърцето“ и „ежедневния подвиг на молитвата“. За главния герой – Светогореца, авторът казва, че той е „събирателен образ на монасите в пустинята, които чрез духовно делание се стремят да достигнат изживяването на единството с Бога“. Сюжетът представлява идейно-тематична симбиоза между истории на аскетите-монаси на Света Гора и случки от съвременния свят, заплетени като в монашеска броеница от Атон до Санкт Петербург. На една част от читателите събитията, описани в него могат да изглеждат фантастични и реалността в романа на монах Салатиил да бъде посрещната с недоверие, но това е защото в сегашния свят на кариерна и материална надпревара, хората нямат опита и знанието да различават истинското осъществяване на Божието чудо от фантасмагорията. За друга част от тях онова, което се случва с героите ще бъде несъмнена истина. При всички случаи книгата „Светогорецът“ ще ги докосне. Уникалността на „Светогорецът“ е и в още един пункт – неосъзнатият копнеж по промяна, който лежи под повърхността на прочетеното и е закономерно следствие от съпреживяването на случващото се в повествованието. Защото и силно вярващите християни и типичните умерени атеисти, с всяка следваща история осмислят за себе си думите на главния герой, Светогореца, към своя млад събеседник: „Каква полза, ако станеш милионер или президент, а в душата ти, както преди, има тревожност, завист, злоба, страх, суета и пустота? И, обратно – ако нямаш нищо, но в душата ти има свещен покой, исихия, мир, любов, Бог, то имаш всичко!“ Книгата „Светогорецът” се чете на един дъх не само заради интересния сюжет, характерен за притчите и поднесен от майстора - разказвач Монах Салатиил, а защото в нея има всичко, което едно литературно произведение може да съдържа, за да се запомни и да бъде любимо:  приключение и детектив, приказка и философия, мистика и чудо. Читателите я наричат „Ключ на вратата към Бога“, „Приключение, изпълнено с духовност“, „Благодат, която достига направо в сърцето“, „Роман – пътеводител в Православието, който не просто те води по страниците, а те издига нагоре“ и споделят: „Светогорецът“ това е книга-мечта за всички православни християни, която представлява практически учебник за живота, сякаш написан специално за теб.“ Прочитайки книгата "Светогорецът" читателят ще се запознае с един уникален автор, познат до този момент на десетки вярващи християни в няколко православни страни. Творчеството на монах Салатиил не се изчерпва с художествената  проза. Той е автор на богословски трудове, поезия, дневници и филми. Повечето му книги са драматизирани, а по негови стихове са написани множество песни. Необикновеното в личността му е това, че сам той – монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Трилогията му „Началникът на тишината“, „Ангелите винаги идват“, „ИНЦИ“, както и настоящата книга са написани в непознатия досега в православното творчество стил „повест притча“. Книгата „Светогорецът” се чете на един дъх, заради интересния сюжет, характерен по принцип за притчите и поднесен от майстор разказвач. Четирите книги на монах Сaлатиил  досега са претърпели общо над двадесет издания в тираж от няколкостотин хиляди и продължават да се издават. Самият автор обяснява стила си с притчите, разказни в Евангелието. Така проповедта става жива и поучителна от само себе си, няма нужда от дидактика. Възможно ли е по този начин да се говори за Христос, за Християнската вяра? Отговорът е в нарастващата популярност на книгите на автора сред православния читател.  За читателите, които познават творчеството на автора , тази книга е сбъднато желание да я видят на български език. За останалите книголюбители – тя е неравнодушното предизвикателство, което ще ги срещне с необичаен автор – сам той обитаващ пустинническа килия на Света Гора Атон и неговата „повест притча“ – вече преведена на няколко езика и претърпяла множество издания. Книгата е подходящо четиво за различни възрастови и социални групи. Чрез думите и делата и на главния герой – Светогореца, по жив и разбираем начин се представят духовния и молитвен подвиг на исихазма и най-силното му оръжие – покайната Иисусова молитва. Тази книга съдържа в себе си всичко, което да я превърне в любимо четиво.    

В очертанията на съвременната християнска социология темата за света, човека и неговата култура е основоположна.  Настоящата книга се интересува от нашето съществуване и как то протича в този свят и разглежда някои по-важни тематични ядра в етико-социалната им връзка с цел намиране на правилно разрешение на въпроси от живота на човека. Динамичните обществени процеси се отразяват върху социалната мисия на Църквата и развитието на богословската наука. Нарастват и предизвикателствата към християнската етика и нейните класически постановки във връзка с дълбоките трансформации в обществения живот на нашите съвременници. Необходим е нов поглед върху обективното отражение на вярата в социалната сфера и взаимодействието на християнския морал върху разпределението на обществените блага и пазарното стопанство. Изисква се също адекватен подход при оценката на позициите на Църквата към постиженията на медицината и генното инженерство. Книгата е опит за осветляване на ролята на религията в обществените процеси и е предназначена за учебно помагало по християнска социология. Д. Киров

Книгата "Великият Дизайнер" отстранява вековни заблуди. На първо място сред тях е клеветата за несъвместимостта между християнската вяра и науката, както я разбира Новото време. В дебат с различни натуралистични теории авторът посочва неточности, предвзети интерпретации на факти и произволни спекулации. Но не това е основното. Ударението пада върху изграждането на обосновани хипотези, търсещи отговор на фундаментални въпроси като:

• произхода на вселената,
• на живота,
• на мисленето и т.н.

Построено едновременно естественонаучно и богословски, изследването се нарежда сред тези, които необходимо трябва да бъдат вземани предвид при подхода към базисните и решаващи теми на съвременната наука. В противовес на еволюционната теория са посочени множество научни данни, подкрепящи разбирането за един сътворен свят. "Великият Дизайнер" попълва съществена празнина в съвременната българска книжнина и представлява интерес за всеки, който се интересува от въпроса за отношенията религия-наука и вяра-знание.

Димитър Русев проследява и анализира рефлексията, която езотеризмът поражда в съзнанието на отделния човек, и начинът, по който се опитва да подчини неговото мислене, провокирайки екзистенциалните му личностни проблеми. Авторът използва широк спектър от методи на изследване, с които История на религиите борави, като изследва предмета от

• философска
• историческа
• психологическа
• и в най-голяма степен от богословска перспектива.

Книгата на проф. д-р Иван Денев "Българската православна църква под комунистическа власт (1944-1989)" е трета част от неговото документално изследване. В тях авторът разглежда взаимоотношенията между Църквата и Държавата в България по времето на социализма. Изследването включва нови материали за Българската православна църква. То обхваща главно:

• Архива на МВнР, фонд 10 (Дирекция по Вероизповеданията) и
• Централния държавен архив (ЦДА).

Книгата на Клара Тонева "Въведение в Православното догматическо богословие" представлява пълен университетски курс лекции по догматическо богословие. Догматическото богословие е основна богословска дисциплина, която се изучава във всички средни и висши духовни училища. Настоящият учебник у предназначен за курса по догматика във висшето училище.

Настоящият труд "Византийски икони. Практическо ръководство за начинаещи" е полезен и актуален не само за утвърдени иконографи. Той е замислен и като справочник за всеки, който се интересува от историята, развитието и технологията на иконописта. Изучаването и изповядването на Христовото учение е немислимо без свещените изображения - иконите. Те са неделима част от Православното вероучение и традиция. Практическото приложение на съдържанието ще доведе до обогатяване на всички, които имат интерес от това изкуство. И, надяваме се, ще доведе също и до осезателен резултат върху облика на иконите. Иконите, които ще се появят занапред в нашите храмове, изписани от автори, носещи църковно съзнание и благодатно водени от Светия Дух.

В основата на книгата "История на Врачанска епархия от нейното учредяване до 30-те години на ХХ век" е дисертационният труд на автора. Изследването е първото по рода си, което проследява живота и делото на архиереите в историята на Врачанската епархия от нейното основаване до 1930 г.