„Книга за Софроний“ ан Вера Мутафчиева

Било е време, когато смятали автобиографията за най-точното свидетелство за нечий живот това време е отминало, откак има наука за човешката душа. И нали дълг на науките е да се съмняват, на проверка били подложени някои автобиографии. Те се оказали твърде неточни, част от тях — дори извънредно.
По каква ли причина автобиографите недомълвят, избикалят, подправят, пригаждат, извращават истината за себе си? Причините са много, поне по една за всекиго автобиографа. Работата е там, че когато човек описва себе си, субект и обект на познанието не се покриват (макар да ни се струва обратното).