Проф. д-р Евтимий (Сапунджиев) е първият хабилитиран професор в новосъздадения през 1923 година Богословски факултет при СУ "Св. Климент Охридски" и декан на Факултета (1924-1925 г.). Архим. Евтимий е изявен апологет и  религиозен философ, основоположник в изучаването на научната дисциплина "История на религиите" в България.

Списание "Светодавец" е научно-богословско издание, списвано съвместно от екипа на православния сайт "Добротолюбие" и преподаватели от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Притежава необходимите ISSN номера за онлайн и печатно издание. В списанието може да откриете както академични статии, така и любопитни и интересни материали за църковния и духовен живот.

• Изданието започва като студентска инициатива през 2015 г., от 2019 г. е възстановено, а от 2020 г. излиза ежемесечно.

В книжарницата можете да поръчате всички предишни броеве на списанието!

В изследването "Религиозно образование. Сравнителен дискурс на съвременното училищно обучение по религия в страните от Европейския съюз" се обосновава значението на религиозното образование в контекста на училищната система на страните от Европейския съюз. Подчертава се необходимостта от придобиване на ясна визия относно собствената религиозна или друга идентичност, както и от разбирането на другите, разширяването на хоризонта и развитието на личния потенциал в един разнообразен и бързо променящ се свят. Разгледани са понятията „религия“, „религиозно образование“, „светско образование“ и „религиозна грамотност“, които са основни за европейския контекст на религиозното образование. Представена е същността и спецификата на съвременното училищно преподаване на религия/религии в различните европейски страни. Акцентира се на обучението по религия в България в последните десетилетия, както и на Концепцията на Българската православна църква относно визията за неговото осъществяване. Монографията е предназначена за студенти и преподаватели, учители и специалисти в областта на религиозната и социалната педагогика, гражданското и интеркултурното образование, експерти по управление на образованието, политици, родители и всички онези, които се интересуват от съвременното състояние на училищното обучение по религия в европейски контекст.

Книгата може да бъде разгледана след заплащане за абонаментен достъп, който отключва всички книги в библиотека Librum

Към абонаментния достъп  

Книгата "Великият Дизайнер" отстранява вековни заблуди. На първо място сред тях е клеветата за несъвместимостта между християнската вяра и науката, както я разбира Новото време. В дебат с различни натуралистични теории авторът посочва неточности, предвзети интерпретации на факти и произволни спекулации. Но не това е основното. Ударението пада върху изграждането на обосновани хипотези, търсещи отговор на фундаментални въпроси като:

• произхода на вселената,
• на живота,
• на мисленето и т.н.

Построено едновременно естественонаучно и богословски, изследването се нарежда сред тези, които необходимо трябва да бъдат вземани предвид при подхода към базисните и решаващи теми на съвременната наука. В противовес на еволюционната теория са посочени множество научни данни, подкрепящи разбирането за един сътворен свят. "Великият Дизайнер" попълва съществена празнина в съвременната българска книжнина и представлява интерес за всеки, който се интересува от въпроса за отношенията религия-наука и вяра-знание.

Книгата "Пастирски грижи за младите хора в риск" е първо по рода си изследване в което са разгледани пастирските грижи за младите хора, съответно разпределени в трите основни глави:

В Първа глава са разгледани значението на термините „хора в риск”, „млади хора в риск”, видовете основни групи млади хора в риск и е извършен анализ на трите основни групи, предмет на настоящото изследване – млади хора без родители, наркозависими и  боледуващи от СПИН/HIV млади хора.

Втора глава е посветена на сравнително-историческия анализ на извори и примери на случаи на пастирски грижи за младите хора в риск, според Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, светите отци на Църквата, църковната история и съвременното им състояние в различните поместни Православни църкви; състоянието на тази грижа в България в Българската православна църква, Римокатолическата църква и при някои протестантски деноминации, както и методите на грижа за споменатите групи млади хора.

В Трета глава се посочват и анализират специалната пастирска подготовка, участието на енорията в тази грижа, включваща църковното доброволчество, благодатният живот на Църквата в тайнствата  Евхаристия, Покаяние и Елеосвещение като важен фактор при специалното душегрижие за младите хора в риск.

В някои изследвания личността на Богочовека се разглежда в контекста на междурелигиозния диалог (т.е. христологията като обща основа за диалог).  Други акцентират само върху образа Му в Корана; част от тях надценяват ролята на Иисус Христос в Корана. Трети, в стремежа си за модерно тълкуване на исляма, представят Иисус Христос само като виден представител на етиката, изправяйки Го срещу сляпото подражание в исляма (таклиид). В книгата се прави опит за:

• по-пълно обгръщане на ислямската представа за Иисус Христос
• разкриване на ислямските аргументи и съпоставителен анализ с християнството, което по своята същност е христоцентрично.

 

Монографията "Псалмопението. Духовно-музикална съкровищница на двата завета" разглежда в различни аспекти псалмопението и изобщо употребата на псалмите. Основната цел на книгата е да преоткрие, да синтезира, да представи и да осмисли чрез авторски коментари множество изследвания за мястото и значението на псалмопението от Древността до наше време. В увода авторът прави кратка характеристика на Псалтира, поставя въпроса за авторството на псалмите, за същността и функцията на псалмопението, както и кратък обзор на изследванията, посветени на проблематиката на труда. Сред основните тематични области в четирите глави на монографията са особеностите на певческите книги Псалтикон и Азматикон, пряко свързани с Псалтира; изследването на псалмовите надписи и припсалмовите термини, както и на псалмопенията или на отделните псаломски стихове, които са в богослужебния ред на Вечерната, Утринната, Литургията и останалите последования от денонощния богослужебен кръг. Текстът на монографията се основава на значително количество проучени източници, свързани с нейната тема – на български, руски, немски, английски и гръцки език, познаването на които показва ерудицията и задълбоченото навлизане в проблематиката на текста. Ценни са обобщаването и систематизирането на информация от многобройни публикации, тяхното коментиране и въвеждането на авторски наблюдения и изводи. Това превръща монографията на гл. ас. д-р Любомир Игнатов и в ценно пособие, което въвежда в спецификата на тази материя.

Стратегията разглежда социалните принципи на Православната и Католическа църкви, конкретни социални практики на Българската и Румънската православни църкви и на други християнски църкви в Европа и по-конкретно тяхната социално-милосърдна и благотворителна дейност в по-широк, европейски контекст.

• Представени са конкретни примери за диаконията, осъществявана в изследваните страни. Засегната е също така ролята и дейността на християнски организации, подкрепящи Църквата при предоставянето на услуги за нуждаещи се.
• Включва препоръки за оптимизиране на дейността на църковни организации и официални структури на Църквата на местно енорийско и епархийско ниво.

Стратегията е подготвена от преподаватели по богословие, свещеници и експерти, възпитаници на богословските факултети в София (България), Болоня (Италия) и Крайова (Румъния). Международните църковно-социални практики и препоръките дадени от ескпертите в настоящата стратегия са важен фактор за развитието на социалната дейност на Българската и Румънската православни църкви. Те са в унисон с църковното учение и църковните нормативни документи. Стратегията представя нови методи за диаконична работа, съответстващи с нуждите на Църквата и църковните служители и подпомагащи уязвими групи хора.

Книгата на проф. д-р Иван Денев е първа част от неговото документално изследване в четири тома. В него авторът разглежда взаимоотношенията между Църква и Държава в комунистическа България в периода 1944-1989 година.

В книгата "Плътската похот и борбата с греховните страсти - православен поглед (еклисиологичен и антропологически анализ)" са разгледани актуални въпроси свързани с прародителския грях (гр. προπατορικό αμάρτημα), грехопадението на съвременните хора, плътската похот, борбата с греховните страсти и съответно пътищата за преодоляване на това духовно състояние на човека. Тези въпроси, касаещи много съвременни хора са разгледани в контекста на основни етически категории на християнството и в светлината на църковното учение и цялостното разбиране на нравственото съзнание на човешката личност. Авторът увлекателно е осъществил антропологическа дисекция на грехопадението на прародителите и последиците от прародителския грях. Това е направено по интересен за читателя литературно изследователски начин. В книгата е характерен амартологичния фокус върху неразривността на плътската похот и същността на смъртните грехове. Те са тези, които водят до духовна смърт, предхождаща физическата и неизбежно оставят недъзи в душата на човека, тъй като са предпоставка за потъмняване на Божия му образ. Чрез библейски и еклисиологичен анализ в текста също са разгледани, същността на брака, семейството и възпитанието на децата в благочестие и любов в Христа като антипод на грехопадението и хедонизма. Като следва автентичното предание на Църквата, авторът е изразил тази интересна проблематика чрез призмата на християнската етика и светоотеческата мисъл в Православието. В изследването са направени не малко на брой душеполезни изводи по отношение на хора в екзистенциална криза или по-точно кризата на съществуването на човека. В този смисъл са посочени важни изводи: Душеспасението за всеки човек от греховните страсти е възможно чрез православна аскетика, обожение и стремеж към благочестие в съдействие на Божията благодат, която се придобива в тайнствата на Църквата и живот в Христа. Придобиването и съхраняването на Божията благодат в земния ни живот се явява основния смисъл на човешкия живот, защото тя може да ни осигури нетленни блага и вечно блаженство в Царството Божие след Съдния ден. Книгата ще е полезна за различни категории читатели, търсещи правилния път към Бога, както и за студенти, психолози и специалисти от различни хуманитарни специалности.