Съдбата на много руски архиереи, приели свещенически сан преди революцията илив годините на Гражданската война, се е стекла така, че повечето от тях не са имали възможност да се изявят в мирно време. Светителите, които понесли пастирскотослужение в периода 1920-1930 г., отдавали всичките си сили за съхраняването на Църквата, и по правило,приемали мъченическа смърт. Затова представлява голям интерес съдбата на архипастирите, които по силата на обстоятелствата са се оказали извън сферата на влияние на Руската болшевишка държава и са получили възможност да ръководят своето паство в условията на емиграция. Към тези архиереи се отнася и известният подвижник на благочестието архиепископ Серафим (Соболев) (1880-1950), чийто жизнен път в емиграция е бил свързан със служение в България. В течение на 29 години архиепископът управлявал руските енории в тази страна, намирайки се първоначално под ведомството на Задграничния архиерейски синод (до 1945 г.), а след това под юрисдикцията на Московската патриаршия. В България архиепископ Серафим оставил добри спомени за себе си и неговото име никога не било забравено. Скоро след смъртта му мястото на погребението на архиепископа става обект на поклонение, което не могли да преустановят дори комунистическите власти в България. В Русия интересът към архиепископ Серафим възникнал в началото на 90-те години, когато започнали да издават неговите трудове, насочени срещу отклоненията от православната вяра, както и съчиненията, посветени на идеологията на руската държава.  Започнали да се появяват и жизнеописания на архиепископ Серафим, които станали причина за интереса към йерарха вече не само като богослов и патриот, но и като светец и чудотворец. През 2002 г.Българската старостилна църква причислява йерарха към лика на светиите, след което към тази канонизация се присъединява и Руската задгранична църква, преди обединението си с Църквата в Отечеството. Последвалите опити името на архиепископ Серафим да бъде вписано и сред светиите на Московската патриаршия не се увенчават с успех.

Lorem Ipsum

Лъх от тих вятър  (Къси разкази):

• Болничната стая;
• Няма кой да ме чуе;
• Избраникът на камбаните;
• Опело;
• Кръстът на другия;
• Други (в описанието);

 

Насаме. "Желанието ми да живея смислено, пълноценно, да отсявам суетата от истински значимите неща, които отекват във Вечността; преобразяващата сила на словото и злоупотребите с него – злословието и празнословието, които толкова искам да отдалеча от себе си; същността на гнева, който полагам усилия да овладея; как да приемам огорченията, които идват от хората враждебни спрямо мен и от тези, които съм пуснала в сърцето си; силата на търпението и смирението, които са ми толкова неприсъщи, а така силно искам да придобия; мирът в душата ми и в отношенията ми – този драгоценен благодатен дар, който все ми бяга… Моите малки всекидневни битки. Моята безславна вътрешна борба. Провалите в амбициозните ми усилия да изпълня най-важната Божия заповед – тази за любовта – опитите ми да обичам така, както ни е заповядал Господ и както бих искала да обичат мен – любовта такава, каквато безмерно ми дава Бог… Това са нещата, които ме вълнуват и това ще откриете в тази книга." Авторката

Това издание е плод на търсенията и личния опит на един вярващ човек в усилията му да живее като християнин в един по същество Нехристиянски свят. Личен опит и търсения, които бихме искали да споделим с вас.

• Животът и смъртта
• любовта и сенките, които я помрачават
• бракът и децата
• старостта
• опитите ни за духовен живот
• новите проблеми, с които се сблъскваме в света: евтаназия, трансплантации, наркомания, естетическата хирургия...

Това са някои от темите, на които се спира авторката на този сборник от статии и есета, публикувани през последните три години в „Църковен вестник” и православните сайтове в страната. Едно преоткриване на хората около нас. Едно вглеждане в проблемите, с които неизбежно се сблъскваме в света. Едно вглеждане в нас самите: в нашите падения и в духовните ни полети. Едно вглеждане в нещата от живота през очите на вярата.

В нашето технологично време не е никак трудно, за когото и да е, да напише мислите си и те да стигнат до мнозина. Проблемът е, че днес стойностните думи се давят в океан от празнословия, защото, както казва старецът Йосиф Исихаст: "Всеки, както живее, така и говори", а Истината се намира в думите на малцина.

• Такова е словото, събрано в тази книга. Истинно. "Думи за вечен живот". Слово, изречено не заради самото говорене, не от изблик на красноречие и заради красотата на думите, а за да направим нещо конкретно и практично - да ни научи на истини, които водят към вечен живот.

Сборникът с неделни и празнични проповеди на Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил и съвременни руски проповедници е ІІІ том от поредицата проповеди. Настоящият сборник съдържа 184 преведени на български неделни и празнични проповеди на съвременни руски проповедници.

Сборникът с неделни и празнични проповеди на Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил и съвременни руски проповедници е ІV том от поредицата проповеди.

Сборникът "Сборник неделни и празнични проповеди на съвременни руски проповедници. Том II" съдържа подбрани и преведени на български език проповеди от руската проповедническа литература на именити богоозарени проповедници от по-ново време. Става въпрос за духовна приемственост от векове на именити проповедници, известни на целия православен свят, в проповедническото изкуство в лоното на Руската православна църква.

• Том II. Празнични проповеди и проповеди в чест на светии

Първи том на "Сборник неделни и празнични проповеди на съвременни руски проповедници" съдържа подбрани проповеди от руската проповедническа литература на именити богоозарени проповедници от по-ново време. Става въпрос за духовна приемственост от векове на именити проповедници, известни на целия православен свят, в проповедническото изкуство в лоното на Руската православна църква.

Аскетическата практика на поста, идваща от дълбока древност, е изключително важна за духовното усъвършенстване на християнина. Още повече това се отнася до Великия пост - най-продължителния от всички многодневни пости, който по особен начин е посветен на покаянието и, завършвайки със Страсната седмица, непосредствено довежда вярващите до празника на Светата Пасха. Особено значение има първата седмица на Великия пост, когато молитвено-аскетическият подвиг е най-строг, когато Църквата призовава православните по възможност по-често да посещават богослуженията в храмовете. Голяма част от книгата съдържа проповеди, отнасящи се към първата седмица на Светата Четиридесетница. Другите две части на сборника са проповеди, произнесени в други великопостни дни и проповеди за Страстната седмица.