Всеки час във Франция умират 65 души, а около 560 000 трупа се присъединяват всяка година към групата на починалите. Казват ни го, но не го виждаме. Както не искаме и да знаем, че някой ден все ще трябва да умрем. А има ли нещо по-очебийно, по-универсално и неотменимо от смъртта?

Всичко е подчинено на законите на времето, всичко е осъдено да загине и изчезне. Всеки, който се ражда на този свят, е обречен безвъзратно да престане да бъде в едно неизяснено, но твърде вероятно програмирано бъдеще. Да мислиш за смъртта, значи да приемеш сблъсъка с първата сигурност.

Но по-странен парадокс (а ще видим и много други), колкото познание се натрупва за смъртта, толкова повече същата тази смърт ни поставя въпроси, на които трудно се намира отговор.

Страниците на книгата „Какво знаем за смъртта“ отразяват именно тези колебания.

„На всички тези, които от близо тридесет години ми разказват за изпитаното от тях при срещата със смъртта, със смъртника и с отвъдното. Тази книга им принадлежи. А такасъщо на Жизел, която ме напусна наскоро: тя ме научи да живея“

От автора