Антарктическа карта - 95 български имена. Антарктическата карта на хребет Боулс и Тангра планина на остров Ливингстън е изготвена с използването на иновативни суперкомпютърни технологии, разработени от американските университети на Минесота и Охайо, както и данни от български топографски проучвания на място през последните десетилетия. Картата представя с висока прецизност всички значими географски обекти в участъка на остров Ливингстън, съседен на територията на българската полярна станция "Св. Климент Охридски". Остров Ливингстън е открит на 19 февруари 1819 от британеца Уилям Смит и е първата земя, която днес се управлява в системата на международния Антарктически договор. Първи обитатели на острова са американски и британски ловци на тюлени, техни са и ранните географски открития и топоними в района. Тюленоловците днес са наследени от учените, както и от риболовците, между чиито пионери миналия век са и българите от Океански риболов – Бургас. Днес България е свързана с острова чрез ежегодните експедиции и научни изследвания, както и с отговорността да се картографира региона за нуждите на всички човешки дейности по изследването на Антарктика и експлоатацията на нейните ресурси. На картата има международно признати деветдесет и пет български имена (от общо сто петдесет и две), включени в меродавния Справочник на географските имена в Антарктика. Картата е изработена от Аспарух Камбуров от Минно-геоложкия университет Св. Иван Рилски и Любомир Иванов от Института по математика и информатика при Българска академия на науките, участници в няколко национални антарктически експедиции. Тази карта би била интересна за хора, в които е жив откривателският дух, духът на пътешественика, както и за онези, които са просто мечтатели.

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

Книгата "Великият Дизайнер" отстранява вековни заблуди. На първо място сред тях е клеветата за несъвместимостта между християнската вяра и науката, както я разбира Новото време. В дебат с различни натуралистични теории авторът посочва неточности, предвзети интерпретации на факти и произволни спекулации. Но не това е основното. Ударението пада върху изграждането на обосновани хипотези, търсещи отговор на фундаментални въпроси като:

• произхода на вселената,
• на живота,
• на мисленето и т.н.

Построено едновременно естественонаучно и богословски, изследването се нарежда сред тези, които необходимо трябва да бъдат вземани предвид при подхода към базисните и решаващи теми на съвременната наука. В противовес на еволюционната теория са посочени множество научни данни, подкрепящи разбирането за един сътворен свят. "Великият Дизайнер" попълва съществена празнина в съвременната българска книжнина и представлява интерес за всеки, който се интересува от въпроса за отношенията религия-наука и вяра-знание.

В книгата "Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино - Немия вол" двамата средновековни автори св. Франциск и св. Тома от Аквино са разгледани през погледа на съвременния християнски апологет Джилбърт Честъртън.

„Всеки светец е лек, защото е противоотрова. Затова той често се превръща в мъченик. В качеството му на противоотрова понякога го вземат за отрова. Ролята му е да възвръща здравомислието на света, като преувеличава онова, което светът пренебрегва, а то далеч не е едно и също в различните епохи. Всяко поколение обаче инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а по-скоро такъв, от какъвто се нуждаят“. Дж. Честъртън

В изследването "Джендърните стереотипи - православен поглед" се разглеждат редица предизвикателства на джендърните идеи пред семейните отношения и съпружеството, както и проблеми на нравственото възпитание на децата, подрастващите и младежите. Тайнството на християнския брак и семейството като икона на любовта и изконна иституция на човешкото съжителство, като благословен и учреден от Бога свещен съюз между един мъж и една жена, както и необходимостта от утвърждаване на тези изконни библейски истини и духовни ценности в условията на съвременния секуларен контекст, отново излизат на дневен ред в християнската етика, културно-просветното и пастирско служение на Църквата.

• Книгата е насочена към широк кръг читатели

Книгата е пръв опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии  спрямо Църквата,  както и  на причините и последствията от нея.  Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата. Вековното османско владичичество е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ. Но дори и то не може  да се сравни с опустошението, което  нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни. Този период, започнал на  9.ІХ.1944  г. и завършил според формалните критерии  на 10.ХІ.1989  г., все още очаква своя сериозен прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка.

• Книгата е посветена на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата.

Сборникът "Свидетелство, служение и богослужение на Църквата" е резултат от научноизследователските дейности по едноименния проект, чиято цел е да припомни "отеческата съкровищница" на Църквата в областта на практическото богословие. СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Част първа Костадин Нушев. Духовни напътствия и нравоучитедни наставления на свети Софроний Врачански за просветното служение на българските свещенослужители Иван Йовчев. Просветителската дейност на митр. Методий (Кусев) до избора му за Старозагорски архиерей Ангел Карадаков. Църковно-социалната дейност в Неврокопска епархия по времето на митрополит Борис lagaru Laurentiu-loan. Situatia Bisericii Ortodoxe Romane in Perioada interbelica - puncte cheie Илиана Димова. Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в проеса на възпитание на децата в предучилищна възраст Елеонора Асенова. Възприемане на музиката в обучението по религия в детската градина Огнян Узунов. Съвременни практики на духовно-просветна и църковно-милосърдна дейност на Русенска света митрополия Част втора Иво Янев. Църковно-социални и пастирски аспекти в служението на св. св. Кирил и Методий Георги Канев. Войната според Православното Предание въз основа на българските публикации до 1944 г. Михаил Михайлов. Военното свещенство: необходимост и нормативни предпоставки за неговата реализация Кирил Синев. Съвременни аспекти на румънското военно свещенство Г. Попиванов, В. Тонева, И. Янев, В. Мутафчийски. Военномедицинският опит и служението на ближния. Приносът към възпитанието на децата в енорийските центрове в цивилна обстановка Гроздан Стоевски. Приносът на сдружение „Св. Георги Победоносец" в пастирската грижа за християни военнослужещи Ваня Карчина. Християнската любов към ближния в служението на Църквата Красимир Иванов. Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация Част трета Иван Иванов (Кюмурджийски). Социалното измерение на Евхаристията в контекста на българската и световна икумена Татяна Иванова. Неръкотворните образи на Иисус Христос („Камулиански" и „Светото Лице") Любомир Игнатов. Жената и църковнопевческото дело през вековете. (Видни песнопойки и химнотворки в Православната църква) Стоян Малинов. Знаменният разпев във „Всенощно бдение" On. 37 от Сергей Рахманинов Делян Тодев. Произход и развитие на типика във византийската и българската литургична практика. (Общи постановления) Николинка Климукова. Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията. (Посветено на 420-годишнината от преизписването на храма) Силва Маринова. Христовите притчи в българската църковна живопис през Възражданет

Лъх от тих вятър  (Къси разкази):

• Болничната стая;
• Няма кой да ме чуе;
• Избраникът на камбаните;
• Опело;
• Кръстът на другия;
• Други (в описанието);

 

"Психологическото и религиозното битие на човека" Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и личността в нейната психофизична и духовна цялост. Но има, за съжаление, и богослови, толкова запленени от свръхразумните божествени тайни, че не са в състояние да обърнат внимание на обикновения страдащ човек от всекидневието, най-често привързан към преходното и греховното, но заедно с това и винаги жаден за истински живот, спасение, смисъл, добро, красота, истина и святост.