“История на епохата на Новия Завет” проследява един дълъг исторически период от близо две хилядолетия (XVIII в. пр. Хр. – II в. сл. Хр.), който обхваща цялостното развитие на традицията на древния юдаизъм – от времето на старозаветните патриарси, през периода на завръщането от вавилонския плен и възстановяването на храма до епохата на елинизма и римското господство в Палестина, когато живее Христос и възниква ранната Църква.

Авторът поставя основните събития от библейската история не като голи исторически факти, а като осмислени в в цялостния контекст на старозаветната педагогия, чрез която Бог ръководи Своя избран народ и го подготвя да поеме Месия. Историята на епохата следва определен хронологичен порядък, но има и за цел преди всичко систематично представяне на

• културната,
• религиозната и
• социалната рамка,

в която се движи библейското повествование.