ПРЕДГОВОР ………………………………………………………… 5

ПРОЛОГ КЪМ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА ………………………………………………………… 7

За специфичността в подхода към историята на българската литературна критика. 7
Единството и противоречията на школите. Разрушаването на националната ни затвореност. 18
Литературната критика като литературна история и проблемите на самата литературна история. 23
Още за характера на литературната критика. Програмиране от критиката на художествената литература. 34
Литературната критика в контекста на общата гражданска история и в контекста на културния живот. 41
Чуждото влияние и еклектизмът в литературната критика и в естетическото ни мислене. 45
И още веднъж за влиянията. 50
Личността на литературния критик, на представителя на литературно-естетическото ни мислене. 58
Литературният критик като праобраз на българската интелигенция. 65
Още за литературния критик като праобраз и представител на националната (народната) интелигенция. Традиция и творчество. 70

БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
ПО НЯКОИ ОСНОВНИ ВЪПРОСИ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО …………… 81

Възраждането и литературната критика. Нуждата от историзъм. 81
Имала ли е традиция възрожденската литературна критика. 88
Определението на Възраждането като духовнокултурен процес. 99
Още за определението на Възраждането като духовнокултурен процес. 108

ПЕРИОДИТЕ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА, ПЕРИОДИ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО …………………………………………….. 113

Различията в историческата периодизация. Българският духовен универсум. 113
Началото. Времето на „самотните личности“. Паисий и българското народно битие. Софроний и българското личночовешко битие. 117
20-те и 30-те години. Развитието на рационализма паралелно със сантименталността. 123
30-те, 40-те и 50-те години. Пак за рационализма. Поглед към съвременното знание и към античността. 127
Още за 40-те и 50-те години. Осъзнаване на сетивността. 131
Високото възраждане: 60-те и 70-те години. Нарушаване на схемата на западноевропейското литературно развитие. Романтизъм и реализъм в новата фаза на Възраждането. 137
Още за сложността на 60-те и 70-те години. Прозата и разнообразието на жанровете. Отново по въпроса за нарушаването на схемата на западноевропейското литературно развитие. 154

СЪЗДАВАНЕТО НА РОДНА КУЛТУРА ЗА СЛОВЕСНОТО ИЗКУСТВО — ПРЕХОД КЪМ ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНАТА НАУКА ……………………………………… 161

Начални представи за словесното изкуство. Формотворчеството. 161
Още за създаването на култура за словесното изкуство (литературата). И пак за формотворчеството. 170
Разширяването на културата за словесното изкуство. Народността в литературата. 176
Ролята на печата. Въпросът за личността на твореца. 179
Още за разширяването на естетическата култура. Патриотизмът и класово-идейното разслоение. 181

СПОРОВЕТЕ ЗА ЕЗИКА …………………………………………….. 185

Проблемите на езика и създаването на родна култура за словесното изкуство. 185
Дискусии и езикова практика. 190

ЧУЖДИТЕ ВЛИЯНИЯ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ………. 194

Значението на влиянията. Българското усвояване на чуждото. Възрожденската ни интелигенция. 194
Гръцкото влияние. Просвещението. Романтизмът. 202
Руското влияние. Революционният демократизъм. 215

СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА. ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАТА СТРУКТУРА НА ШКОЛИТЕ …………………………………………………… 228

Спонтанност и утилитарност на гледищата. Силата на „националния уклон“. 228
Вътрешните трудности на критиката. Величието на народното начало и на прогресивната цел. 233
Просветно-демократическата школа в критиката. 237
а) Петко Славейков. Националната ни самобитност. 247
б) Васил Друмев. Друмничеството по общочовешки пътища. 263
в) Тодор Икономов. Теоретическо разширяване на естетическия терен. 269
г) Добри Войников, Илия Блъсков, Райко Жинзифов и други. 276
Революционно-демократическата школа в критиката. 281
а) Любен Каравелов. Модерна ерудираност. Наука и литература. 288
б) Христо Ботев. Революционно мислене и творческа гениалност. 300
Професионалната критика: Нешо Бончев. Договаряне на другите, на вече сътвореното. 314

ЖАНРОВАТА ОСОБЕНОСТ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА ……………………………………………………………… 327

Универсални и домашни тенденции. 327
Конкретните форми на възрожденската литературна критика. 330

ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНА НАУКА. ТЕОРИИТЕ ПО СЛОВЕСНОСТ ……………………………………………………….. 333

Авторите на теории по словесност: Петър Оджаков, Тодор Шишков, Добри Войников. 333
Общото и различното в принципите на теориите по словесност. 336

НУЖДИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО. КОМУНИКАТИВНОСТ И ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА, ЛИТЕРАТУРНА НАУКА …………….. 350

Участието на читателя в литературните процеси. Видовете читателска ориентираност според знанието и културата. 350
Ролята на периодичния печат в комуникативния процес. 358
Комуникативността и националните проблеми. 365
Комуникативността и проблемите за народностна култура и литература. 368
Комуникативността и проблемите на превода. 375
Комуникативността и проблемите на науката, на самобитността на просвещението. 378
Комуникативността — поглед и към другите изкуства. 382
Комуникативността — стремеж към върховете на културата. 387

ЗАВЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ …………………….. 388

В обща перспектива. 388
Патриотизмът, демократизмът, хуманизмът, жизнелюбието. 392
Наследството на литературната критика и на литературата. 397
Общи изводи. 404