История на българската литературна критика

"История на древния Изток" е книга за един от тези периоди от световната история, когато най-напред се осъществило се осъществило разлагането на родовообщинния строй, появила се частната собственост и се осъществил преходът към класовите форми на обществен и държавен живот.  В страните от древния Изток били създадени най-ранните в историята на човечеството постижения в областта на културата. Те оказали значително влияние върху културното развитие на Гърция и Рим, откъдето впоследствие станали достояние на европейските народи. Историята на древния Изток представлява своеобразен най-ранен етап в историята на стария свят като време на поява и развитие на първата класова обществено-икономическа формация - робовладелската. Наиеманованието Изток е от гръко-римски произход и за древните класически народи то е имало  предимно географско значение, тъй като по отношение на Гърция и Рим обществата от този район се намирали по посока на изгрева на слънцето. За историческата наука терминът "древен Изток" се приема понастоящем не само като етап на робовладелската обществено-икономическа формация. Той има също географско и културно-историческо съдържание и обикновено служи за обозначаване на страните с най-стари цивилизации, които възникнали на Изток и които непосредствено хронологически и духовно са предшествали гръко-римския свят. Страните от древния Изток били разположени върху обширни територии в пределите на два континента - Азия и Африка. Древноизточният свят не заемал цялото това пространство, а обхавщал предимно поречията на големите реки и морските крайбрежия, както и някои други райони, където имало по-благоприятни условия за живот. Възникването на най-ранните общества по тези места се обяснява до голяма степен с влиянието на природните условия върху историческия процес. Има изследвания, които доказват, че за древния свят влиянието било обратнопропорционално на развитието на производителните сили, толкова по-силно географската среда влияе на обществото за по-нататъшното му развитие и обратно. От научна гледна точка е неприемливо да се говори за начало на историята на древния Изток и неговата култура. Подобен момент в текста на В. И. Авдиев естествено не е застъпен, но би следвало да се отдели внимание на принципа за началото на изучаването на многобройните народи, общества и държави. За крайна граница на историятеа на древния Изток обикновено се приема краят на IV в. пр. Хр. и по-точно времето на завоеванията на Александър Македонски, когато през 330 г. пр.н.е. и по-точно времето на завоеванията на Александър Македонски, когато през 330 г. пр. Хр. се слага край на самостоятелното развитие на древноизточния свят, обединен в рамките на огромната персийска монархия. Тази граница не се отнася за обществата от Индия и Китай, които се развивали самостоятелно по други пътища и към първите столетия на новата ера достигнали до форми на ранен феодализъм.

Lorem Ipsum

Към критиката на съвременната идеалистическа философия на историята.

Сборникът е посветен на 1100 годишнината от блажената кончина на св. Методий.

"Солунският чудотворец", исторически роман автор: Фани Попова-Мутафова

Списание за религия, философия, наука и изкуство. В този брой на сп. Духовна култура четете: Ст. преп. Иван Петев

• Светоотечески мисли за мира, с. 1

Доц. к.б. Иван Денев

• Проповедта на св. апостол Петър след изцеряване на хромия при Йерусалимския храм, с. 11

Виктор Д. Камбуров 

• Кирилометодиевската проблематика в църковния периодичен печат 1944 - 1984 (Библиография), с. 19

Епископ Нестор Смоленски

• Песен за царевград Търнов (Стих.), с. 31

 

Съдържание: Глава I. Образуване и развитие на българската народност през средновековието (VII-XIV в.) Глава II. Ислямизационни и асимилационни процеси сред част от българското население през ХV-XVIII в. Глава III. Българската възрожденска нация и ислямизираното българско население Глава IV. Ислямизираното българско население в условията на капиталистическа България Глава V. Развитието на националновъзродителния процес сред потомците на ислямизираните българи в условията на социализма Глава VI. Културата на ислямизираните българи - неразделна част от общобългарската култура  

„Сътворението“ на Гор Видал е епичен роман за война, политика, философия, вяра и приключения. В нея авторът потапя читателите в една от най-значимите епохи в човешката история. Наричан от някои историци „осевата“ епоха, това е онзи отрязък от време, в който на различни места по света – от Елада, през Индия до Китай, различни пророци и философи достигат до изключителни прозрения за човешката природа и създават учения, съществуващи и до днес, без които нашето виждане за света нямаше да е същото. Вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване налагат неизбежно едно сравнение между духовното, социалното и политическото развитие на древните общества и на нашата съвременност.

Разказ за големите въпросите на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций...Гор Видал рисува една изключително подробна картина на класическия античен свят с неговото богатство от идеи, с политическите интриги и с портретите на някои от най-важните личности в световната история.

ир Спитама е внук на пророка Зороастър, посланик на Дарий и приятел на Ксеркс. Обсъждал е нирвана със самия Буда, научил е за дао от Учителя Ли и се е срещал с Конфуций в Китай. Той е стигнал до границите на познатия свят и навсякъде е търсел отговори на едни и същи въпроси – за сътворението на света и за смисъла на живота. Вече остарял, той прекарва последните си дни в Атина на Перикъл и разказва за приключенията и прозренията си на своя млад племенник Демокрит.