Философия на православното пастирство (път и действие) представлява неголямо по обем, но крайно съдържателно по характер изложение на основните начала на православното разбиране за пастирското служение.

Няма нищо по-страшно и по-блажено от пастирското служение. Чрез земните и небесните пастири господ пасе своето стадо – вече повярвалите и все още не стигналите до вярата души.
Само този може са бъде пастир и да води хората към вечния живот, който сам знае Пастира, който е познат на Пастира. „Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават“ (Иоан 10:14). Такова е първото условие на пастирството.
Истинският, Единствен Пастир не съди по лице, не гледа дали човекът е записан от човеци в Неговото стадо. Книгата на живота е Негова и там Той Сам записва човешките души, и никой освен Него не може да я прочете, ни дори да я отвори (срв. Откр. 5:3-4).
Добрият пастир е воин и началник на воини… Кормчия и капитан… Баща, майка, брат, син, приятел, слуга. Дърводелец, шлифоващ скъпоценни камъни и златотърсач. Писател, който пише Книгата на живота…

В разглеждането на поставената тема авторът – тогава младият архимандрит Йоан (Шаховски; 1902-1989) – изхожда от първоосновата на Свещеното Писание и от опита на апостолите и отците на Църквата от самото начало на нейното историческо съществуване.

Езикът му е ясен и преднамерено освободен от употребата на абстрактни, наукообразни понятия и изрази, а целта му е да предостави на кандидатите за пастирско служение в сбита форма, ясно и подредено, същността на пастирството като благодатно, но и високо отговорно служение в Църквата Христова.

Препоръчваме книгата на всички, които се интересуват от същината на пастирското служение в църквата, както и изобщо от православно богословие.