„Езерни молитви“ е книга на св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) – проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с право наречен „Сръбският Златоуст“. От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича „тринадесети Христов апостол”.

Той с молитва мисли, с молитва философства. Усеща се, че през него говорят светлоносните души на великите православни подвижници и особено чудната душа на Симеон Нови Богослов.

Той с молитва усеща Бога, с молитва усеща и цялата твар. Той е в молитвена връзка с всичко.

Към това води Православието и само Православието. Душата цяла се събира в молитвата, и върви през това безкрайно мъчно нещо, наричано свят, водена от молитвата, защото молитвата е едничкият зрящ пътеводник на ума, сърцето и волята.