Владика Николай е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград; специализира – в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица. Преподава богословие в Белградската духовна академия. През 1919 г. е избран за Жички епископ. След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той се преселва в САЩ, където пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 г. До 1991 г. мощите му се пазят в сръбския манастир „Св. Сава“ в Либъртсвил. След падането на комунизма в Югославия е изпълнено изказаното приживе горещо желание на Владика Николай – да бъде погребан на родна земя, в родното си село. Скоро след това е канонизиран от Сръбската Православна Църква.