Монографията "Проповед. Проповедник. Слушатели" е опит да бъдат представени във възможно най-голяма пълнота трите страни на омилетичната комуникация – проповедта (словото Божие), проповедника и слушателите. В нея са установени и изведени пресечни точки между омилетиката и реториката. Отделя се сериозно внимание както на теоретичните омилетични знания, така и на практическите ораторски умения. Това осигурява успех на проповедника, а и на всеки оратор при говорене пред различни видове аудитории.

• В текста са включени и методически насоки за изготвяне и произнасяне на проповеди.
• Книгата представлява синтез на научните дирения и академичните постижения на преподавателя по омилетика доц. д-р Андриан Александров.
• Изследването е резултат от задълбочения изследователски интерес на автора не само към проповедта, към омилетиката, но и към реториката. И двете сродни науки своя принос в човешката в човешката култура чрез наследството си на теоретично, концептуално и методическо равнище.

Съчинението е насочено най-вече към студенти по богословие, към свещенослужители и проповедници на словото Божие. Би представлявало интерес също така и за всички, които изучават реторика, ораторско майсторство, християнското богословие, античната и средновековна култура.

В книгата "Измеренията на човека" се съдържат знания за човека. Той е единствен по произхода и ценноста си в този свят. Неговата уникалност е разкрита от библейското антропологично учение. В центъра на изследването е разположен християнският възглед за човека като личност. Разгледани са също и някои аспекти на неговото  проявление, а именно:

• отношението му към физическия свят;
• религията;
• съществуващото зло като заплаха за неговата идентичност.

В книгата заемат място някои философски антропологични концепции, които кореспондират с християнската антропология и свидетелстват за паралелния път (на библейското откровение), чрез който Бог е учил народите.

В традицията на Църквата тайнството брак е възприето като свещен съюз, даващ възможност на човека за пълноценна изява на вложените в него заложби. В условията на съвременното общество бракът и семейството са в разпад, а те са основното градивно ядро на обществото, на нацията, на държавата, които също са в процес на разложение. Авторът на тази книга изследва с изключителна задълбоченост и с най-дълбока проникновеност брака като тайнство, като „велика тайна'' (Ефес. 5:32). Защото съюзът на две личности - на мъж и жена, родени в различно време, при различни условия, с различни наследствени предразположения, с различни характери, темперамент, възпитание и т.н., и съединението им в едно неразделно есръхиндивидулно единство, в една свръх-лична величина е нещо свръх разумно /тайнство/. Такова е било разбирането за брака навсякъде през цялата история на човечеството. Най-ярък израз на тази концепция на теория и на практика е учението на Православната църква за брака. Книгата на православния автор включва три глави:

1. Бракът – естествено общение между мъжа и жената;
2. Мистично съдържание на тайнството брак;
3. Тайнството брак и човешката свобода.

Дълбоко задоволство би изпитал всеки разумен човек, мъж или жена, ако би имал воля да прочете с внимание, търпение и разбиране тази рядко назидателна и многополезна книга.

„Литературният сецесион: българската Belle Époque“ е първото монографично литературоведско изследване върху българския декоративизъм (началото на 20. век).

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.

"Психологическото и религиозното битие на човека" Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и личността в нейната психофизична и духовна цялост. Но има, за съжаление, и богослови, толкова запленени от свръхразумните божествени тайни, че не са в състояние да обърнат внимание на обикновения страдащ човек от всекидневието, най-често привързан към преходното и греховното, но заедно с това и винаги жаден за истински живот, спасение, смисъл, добро, красота, истина и святост.

"Православна психиатрия: Очерци за душевните заболявания и лечението им в светлината на светоотеческото учение" е книга от известния руски психиатър и психотерапевт Дмитрий Авдеев.

• "Психиатрия ... Може би в медицината няма тава наука, съдбата на която да е сравнима със съдбата на психиатрията. Защото във фокуса на теорията и практиката на тези лекари е душата на човека - това, каоето ни отличава от целия животински свят и което е създадено по Божи образ и подобие."
• "Понятието болест в психиатрията е било и си остава неотделимо от мирогледа на лекарите и учените, от най-разнообразни социални, обществени и политически фактори и условия. Нашата страна е ярък и тъжен пример за това."

Книгата е полезна не само за лекари, но и за всеки, който се интересува от проблемите на психичното здраве на човека от гледна точка на православната аскетика и светоотеческата традиция.

Лъх от тих вятър  (Къси разкази):

• Болничната стая;
• Няма кой да ме чуе;
• Избраникът на камбаните;
• Опело;
• Кръстът на другия;
• Други (в описанието);

 

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

В книгата "История на Средновековния свят - Том 2" историята на средните векове се разглежда като неразделна част от общата история на народите, а техния живот - като цялостен социален организъм.  

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева