Трудът представлява обща характеристика на епохата и литературно-богословското творчество на древните християнски апологети. Авторът се спира на едни от най-видните древни християнски апологети и тяхното отношение към езическата философия. В студията място заемат: Св. Иустин Мъченик, Тациан, Атинагор, Св. Теофил Антиохийски и философът Ермий.
В: Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, София, т. VII (XXXIII), 6, 1957-1958
