Книгата "Жени равини: предизвикателство пред юдаизма" разглежда темата за жените равини в съвременната традиция на юдаизма. Авторката търси отговор на фундаменталните въпроси:

• дали жените равини са компромис с юдейската традиция
• или това е нова реалност, на която Халаха (юдейският религиозен закон) трябва да отговори.

Особено деликатна е разгледаната връзка с джендър идеологията, широко развивана и изследвана от крайната форма на феминистките движения, едно от най-силните между които е самото еврейство.

Стратегията разглежда социалните принципи на Православната и Католическа църкви, конкретни социални практики на Българската и Румънската православни църкви и на други християнски църкви в Европа и по-конкретно тяхната социално-милосърдна и благотворителна дейност в по-широк, европейски контекст.

• Представени са конкретни примери за диаконията, осъществявана в изследваните страни. Засегната е също така ролята и дейността на християнски организации, подкрепящи Църквата при предоставянето на услуги за нуждаещи се.
• Включва препоръки за оптимизиране на дейността на църковни организации и официални структури на Църквата на местно енорийско и епархийско ниво.

Стратегията е подготвена от преподаватели по богословие, свещеници и експерти, възпитаници на богословските факултети в София (България), Болоня (Италия) и Крайова (Румъния). Международните църковно-социални практики и препоръките дадени от ескпертите в настоящата стратегия са важен фактор за развитието на социалната дейност на Българската и Румънската православни църкви. Те са в унисон с църковното учение и църковните нормативни документи. Стратегията представя нови методи за диаконична работа, съответстващи с нуждите на Църквата и църковните служители и подпомагащи уязвими групи хора.

Монографията "Грижа за страдащата душа" не е учебник по християнска психология или психотерапия. По-скоро представлява опит за систематизиране, представяне и осмисляне на грижата за хората с душевни разстройства и психични заболявания в контекста на християнската антропология. Книгата разглежда психичните заболявания и душевните разстройства от гледна точка на пастирската психология и християнската психотерапия. Авторът Книгата разглежда психичните заболявания и душевните разстройства от гледна точка на пастирската психология и християнската психотерапия..

Монографията "Псалмопението. Духовно-музикална съкровищница на двата завета" разглежда в различни аспекти псалмопението и изобщо употребата на псалмите. Основната цел на книгата е да преоткрие, да синтезира, да представи и да осмисли чрез авторски коментари множество изследвания за мястото и значението на псалмопението от Древността до наше време. В увода авторът прави кратка характеристика на Псалтира, поставя въпроса за авторството на псалмите, за същността и функцията на псалмопението, както и кратък обзор на изследванията, посветени на проблематиката на труда. Сред основните тематични области в четирите глави на монографията са особеностите на певческите книги Псалтикон и Азматикон, пряко свързани с Псалтира; изследването на псалмовите надписи и припсалмовите термини, както и на псалмопенията или на отделните псаломски стихове, които са в богослужебния ред на Вечерната, Утринната, Литургията и останалите последования от денонощния богослужебен кръг. Текстът на монографията се основава на значително количество проучени източници, свързани с нейната тема – на български, руски, немски, английски и гръцки език, познаването на които показва ерудицията и задълбоченото навлизане в проблематиката на текста. Ценни са обобщаването и систематизирането на информация от многобройни публикации, тяхното коментиране и въвеждането на авторски наблюдения и изводи. Това превръща монографията на гл. ас. д-р Любомир Игнатов и в ценно пособие, което въвежда в спецификата на тази материя.

Димитър Русев проследява и анализира рефлексията, която езотеризмът поражда в съзнанието на отделния човек, и начинът, по който се опитва да подчини неговото мислене, провокирайки екзистенциалните му личностни проблеми. Авторът използва широк спектър от методи на изследване, с които История на религиите борави, като изследва предмета от

• философска
• историческа
• психологическа
• и в най-голяма степен от богословска перспектива.

В Учебната програма по краезнание за град Бургас авторът е заложил  постепенното паметно "завоюване" на ключови градски обекти и територии, но и на специфичните социални групи, които следва да усвоят тази културна аксиология. Учебната програма разгръща в детайли начините за овладяването на децата в детските градини и учениците в основните училища на бургаските културни пространства, специфични точно и само за тази определена градска общност, за осмислянето и изпълването им със социален смисъл, за културната експлоатация на тези пространства като актуализатори на традицията, паметта и идентичността. Проф. дн. Диана Радойнова

Книгата на проф. д-р Иван Денев е първа част от неговото документално изследване в четири тома. В него авторът разглежда взаимоотношенията между Църква и Държава в комунистическа България в периода 1944-1989 година.

Проф. д-р Евтимий (Сапунджиев) е първият хабилитиран професор в новосъздадения през 1923 година Богословски факултет при СУ "Св. Климент Охридски" и декан на Факултета (1924-1925 г.). Архим. Евтимий е изявен апологет и  религиозен философ, основоположник в изучаването на научната дисциплина "История на религиите" в България.

Книгата на Клара Тонева "Въведение в Православното догматическо богословие" представлява пълен университетски курс лекции по догматическо богословие. Догматическото богословие е основна богословска дисциплина, която се изучава във всички средни и висши духовни училища. Настоящият учебник у предназначен за курса по догматика във висшето училище.

Достоверни в какъв смисъл? – попита един прецизен рецензент на първото издание на книгата "Достоверността на новозаветните документи", когато коментирахме заглавието. Мисля, че това което той искаше да каже, беше, че ние трябва да се интересуваме по-скоро от достоверността на Новия Завет като свидетелство за Божието себеразкриване в Христос, а не като исторически документ. Така е, но двата въпроса са взаимно свързани. Защото след като християнството претендира, че откровението на Новия Завет е историческо, не е неуместно да се гледа на неговите документи от позицията на историческия критицизъм.