“Идеята за издаване в един том на две книги на Лев Шестов – едно от първите му произведения Достоевски и Ницше (1903) и едно от последните му съчинения Киркегор и екзистенциалната философия (1939) – не е случайно хрумване, нито съставителски произвол. И не само защото 36-те години, които отделят първата от втората книга, чертаят творческия път на една богата духовна биография, но и защото тематично те са посветени на трима от четиримата интелектуални колоса, които са играли най-съществена роля в живота на Шестов и които затварят най-интимния кръг на неговите умствени преживявания.  Защото в тези преживявания наред с Достоевски, Ницше и Киркегор може да се постави само още едно име – Толстой, на когото също Шестов в ранните си години посвещава специално съчинение.

Претенцията на тази книга е: да се представят едновременно принципите на една философия и източниците, които я подхранват. А дори само споменаването на тези източници показва, че Шестов е евразийски философ – философ в еднаква степен руски и европейски (в по-тесния, чисто западен смисъл) – и тъкмо затова е еднакво немислим без Киркегор, както и без Достоевски, неслучайно той е, който пръв открива и духовната връзка между тях. И това е още един мотив за съставителското решение.

В съвременната българска култура мястото на Лев Шестов е празно. Мисля, че тази книга е първият опит то да се запълни, и – вярвам, – че няма да е последният.”

Исак Паси.