Книгата "Сигурност в невидимото" вероятно е най-наситеното в своята краткост достижение на дългогодишния духовен и учителен път на своя автор. Ахимандрит Пласид Дезей, монах в гръцката светогорска обител "Симонопетра". Той е игумен на нейния метох "Свети Антоний Велики" във френския департамент Дром, преподавател по патристика в православния богословски институт "Св. Сергий" в Париж.

Отпечатък от : ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ OXPИДCКII" БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ Том 5, 2004 Нова серия

"Христос е далеч от болезнената екзалтация, от крайния фанатизъм, присъщи на много подвижници и основатели на религии. Една от главните черти на Неговия характер е ведрото благоразумие. Когато говори за необикновени неща, когато призовава към трудни подвизи и мъжество, прави го без лъжлив патос, с лекота. Може да поговори непринудено с хората край кладенеца, или край масата, ала може и да изрече думите, потресли всички: "Аз съм хлябът на живота". Той говори за изпитания и борба, но пак Той пръска навсякъде светлина, преобразявайки и благославяйки живота. Писателите никога не успяват да създадат убедителен образ на герой, ако не изтъкват и недостатъците му. Евангелистите правят изключение и то не защото са били ненадминати майстори на словото, а защото обрисуват ненадмината Личност." /Александър Мен/

Образът на Сина човешки заема особено място в новозаветната литература. Решаването на въпросите около произхода и значението му се оказва един от големите проблеми пред съвременната библеистика. Неслучайно Barnabas Lindars описва проблема с този образ като "основен център на разисквания в новозаветните изследвания през двадесети век". Въпросът е твърде сложен както в старозаветна така и в новозаветна светлина. Би могло да се каже, че в новозаветен план той придобива изключително значение с оглед на мястото, което му отрежда църковното учение от една страна, а от друга сложността на повдиганите въпроси, които включват решаването на проблеми от разнообразен характер в областта на семитската лингвистика и историята на религиите относно:

• историческия образ на Иисус Христос,
• появата на синоптическата традиция,
• богословското значение на образа в евангелията и др.

Второ издание на "Автобиография и спомени". Книгата е важен извор не само за живота и дейността на един от строителите на съвременна България - Скопския и Пловдивски митроплит Максим (1850-1938), но и за българската история от този период.

Служебникът е на църковнославянски език. Съдържа последованието на ежедневното богослужение. Това е книга, предназначена за свещеника, и съдържа предимно оня богослужебен текст, който се произнася от свещенослужителите.

• Служебник на църковнославянски и български език с меки корици (по-подходящ да се използва с учебна цел или от миряни, които желаят да следят реда на богослужението). Софийска митрополия, 2001 г. Фототипно издание. Цена 20лв. черно-бяло, 30 лв. цветно.
• Служебник на църковнославянски език с меки корици. Синодално издание, 1951 г. Фототипно издание. Цена 20лв. черно-бяло, 40 лв. цветно
• Служебник само на български език с твърди корици. Синодално издателство, 1985 г. Цена 30 лв.

Моля за повече подробности да се обадите по телефона или оставите съобщение в полето за бележки при поръчката за това, кой от трите рарианта желатете да получите.

В студията:

• Принципът на служението на ближния според св. Писание на Новия Завет
• Осъществяване принципа на служението на ближния в първите няколко века на историческото развитие на християнството

В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. V (XXXI), 3, 1955/1956  

"Служението на църквата в местата за лишаване от свобода" от архимандрит д-р Йосиф (Иванов) в голямата си част представлява докторската дисертация на архимандрит Йосиф на тема: "Църковното служение в местата за лишаване от свобода  (духовнопастирски подходи и методологически проблеми)". Съдържание

• Богословското основание и историята на църковното служение в местата за лишаване от свобода
  • Кратък исторически обзор на пенитенциарната система
  • Кратка история на пенитенциарната система в България
• Пастирското служение в местата за лишаване от свобода в условията на нашата съвременност
  • Участие на лишените от свобода в литургичния живот на Църквата
  • Пастирски трудности в местата за лишаване от свобода
  • Затворническа субкултура
  • Принципи на мисионерското служение в местата за лишаване от свобода
  • Личност и задължения на затворническия свещеник (Капелан)
  • Медицинско обслужване и пастирска дейност

Книгата "Смисълът на живота" на бележития руски философ, общественик и човек на Църквата, писан преди и по време на държавния преврат в Русия от 1917 г., представлява своеобразно обобщение на цялото творчество на този автор и заема изключително място не само сред собствените му съчинения, но и в руската религиозна философия изобщо. Той продължава да бъде актуален и днес, повече от столетие след своето написване, тъй като за човешката мисъл разглежданата в него тема е практически вечна, отбелязват от Софийската митрополия. Въпросът за смисъла на живота княз Трубецкой е разгледал едновременно от философска и от богословска гледна точка, на базата и на своя личен опит от живота във вярата и в Православната църква, с която той е бил дълбоко свързан. Нещо, което му е помогнало, във време на тежки изпитания за вярата и рухването на всички устои, когато светът около него се е събарял и събитията, на които той е ставал свидетел, да са говорели повече за безсмислица, за отсъствие на всякакъв смисъл, да достигне до безкомпромисно утвърждаване на смисъла на живота и на човешкото творчество. А това несъмнено прави неговият труд интересен не само за философската аудитория, но и за хората на Църквата и на християнската вяра.

Студията "Смисълът на любовта", макар и неголяма по обем, е една от централните творби на мислителя. Много пъти вече, и напълно справедливо, тя е поставяна наравно с Платоновия "Пир". Сред необхватната книжнина, посветена на половата любов, сред неизброимите произведения на литературата, философията, психологията и пр., "Смисълът на любовта" от Владимир Соловьов е главен ориентир, пробен камък за различните схващания, най-яркият лъч, осветил тази първостепенна ценност във всеки човешки живот. Идеите на Соловьов биха изглеждали недостъпни за въплъщаване в конкретното битие на отделния човек само при неверие в безусловното значение на личността. А оттук започва всъщност всяко духовно опустошение и цинизъм. В тази връзка е уместно да се припомнят думите и на друг велик философ, предшественик на Соловьов - Сьорен Киркегор, че значимостта на всеки зависи от това, което е обичал и което е очаквал. "Един е станал велик чрез очакване на възможното - пише той, - друг - чрез очакване на вечното, но онзи, който е очаквал невъзможното, е станал най-велик от всички."

Lorem Ipsum

Свещеник Павел Флоренски е забележителен руски богослов, философ, личност с енциклопедични интереси и мащаб, от първите десетилетия на XX век (1882 - 1937). Към вярата го призовава Божи знак в едно съновидение - "че има свят на мрак и гибел, и има спасение в него", и най-тънък лъч светлина като удар и откритие: "Не може да се живее без Бога!" Като студент в Московската духовна академия животът му се свързва с Троице-Сергиевата Лавра; в Лаврата, в чиито свети двори бие пулсът на руската църковност и история, протичат почти тридесет години от живота на отец Павел Флоренски. Там, под благодатния покров на основателя и, преподобни Сергий, в тази обетована земя, младият Флоренски се среща съдбовно със стареца Исидор, йеромонах в Гетсиманския скит на Лаврата (през 1904г.), и става негово духовно чедо. Въздействието, значението и ролята на духовния му Старец е огромно.

• "Кой е отец Исидор? - Благодатен духоносен Старец? Или юродив ради Христа? Убогият Исидор? Или потомък на княжески род? Или прозорлив молитвен застъпник?... Често неразбран от околните, пренебрегван - но и обичан от многобройните си духовни чеда; приятел на грешници, на бедни и немощни, на нищи духом - и изповедник на епископи и монаси."

"Солунският чудотворец", исторически роман автор: Фани Попова-Мутафова

Книгата представлява задълбочен анализ на главенството на Българската православна църква през различните периоди на нейното съществуване. Разгледани са в дълбочина:

• условията за добиване на църковна независимост през 1870 г.;
• гръцките опити за изместване на Екзархията от Цариград;
• нуждата от избор на екзарх като глава и предстоятел на Българската църква.

Изследването на социалната мисия на Българската православна църква е опит за се очертае социалната работа на Църквата. То е адресирано както към вярващи, така и към невярващи. Разработено е специално към:

• семинаристи,
• студенти по богословие,
• учители по религия
• работници в социалната сфера.

но също така и към всички, които се интересуват от ролята и мястото на Църквата в обществения живот.

Авторът прави общ преглед на епохата и дейността на двамата църковни учители и техните възгледи върху собствеността и отношението на християнина към към нея, както и позицията им към богатството и бедността, лихварството, трудът и до колко е ценен той като добродетел и др. В Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски, София, т. VI (XXX), 10, 1954-1955 г.  

Книгата "Социално възпитание и проповед" на дългогодишния преподавател по Омилетика и Катехетика в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. д-р Тодор Поптодоров (1910-2000) разглежда социалнопедагогическата теория от позицията на християнството и очертава мястото на Църквата в социалновъзпитателния процес. При представяне на същността и движещите сили на социалното възпитание авторът обобщава до голяма степен теоретичните постижения на социалната педагогика от началото на ХХ век. Неговият оригинален принос е свързан със специалното внимание, което отделя:

• на Църквата, като фактор в социалновъзпитателния процес и
• на ролята на социалната проповед като възпитателно средство.

Скоро след издаването на книгата през 1948 г. тя се оказва твърде неудобна за управляващите. Включена в Списъците на забранената литература, която подлежи на изземване.

Стратегията разглежда социалните принципи на Православната и Католическа църкви, конкретни социални практики на Българската и Румънската православни църкви и на други християнски църкви в Европа и по-конкретно тяхната социално-милосърдна и благотворителна дейност в по-широк, европейски контекст.

• Представени са конкретни примери за диаконията, осъществявана в изследваните страни. Засегната е също така ролята и дейността на християнски организации, подкрепящи Църквата при предоставянето на услуги за нуждаещи се.
• Включва препоръки за оптимизиране на дейността на църковни организации и официални структури на Църквата на местно енорийско и епархийско ниво.

Стратегията е подготвена от преподаватели по богословие, свещеници и експерти, възпитаници на богословските факултети в София (България), Болоня (Италия) и Крайова (Румъния). Международните църковно-социални практики и препоръките дадени от ескпертите в настоящата стратегия са важен фактор за развитието на социалната дейност на Българската и Румънската православни църкви. Те са в унисон с църковното учение и църковните нормативни документи. Стратегията представя нови методи за диаконична работа, съответстващи с нуждите на Църквата и църковните служители и подпомагащи уязвими групи хора.

Във фокуса на изследването "Социално-педагогическа и пастирска работа с криминално проявени деца, жертва на наркотици и деструктивни култове" са проблемите на подрастващите, жертва на различни форми на зависимост като:

• религиозни секти
• култове и окултни групи и практики
• проблеми на наркозависимите младежи.

Като използва интердисциплинарен подход и извършва православно-апологетичен, еклисиологичен, социално-педагогически и правен анализ, авторът разглежда в дълбочина различни видове зависимости, в които попадат преди всичко млади хара В тази връзка той аргументира и предлага елементи на нов, интегрален подход за духовна грижа, социално-педагогическа помощ, психо-социална терапия и ресоциализация на засегнатите лица.

Lorem Ipsum

Lorem Ipsum

Lorem Ipsum