Уставът на Българската православна църква-Българска патриаршия и неговото приложение

Регламентът, по който Българската православна църква организира своето устройство и управление, е нейният устав. Действащият Устав на Българската православна църква – Българска Патриаршия (УБПЦ – БП) влезе в сила на 09 януари 2009 г., когато бе публикуван в извънреден брой на „Църковен вестник“. Времето на неговото приложение е достатъчно, за да „излязат наяве“ и да бъдат осмислени някои негови недостатъци, както и да се изясни необходимостта от неговото актуализиране, така че Уставът да не отстъпва от хилядолетната църковна канонична традиция, но същевременно да е синхронизиран с изискванията на действащото в страната законодателство, отговаряйки и на съвременните обществени очаквания.

Изпълнението на подобна задача не би било възможно без предварителен подробен и обективен преглед на уставните норми, обсъждане на юридическата техника, използвана при тяхното формулиране, разбор на отражението на уставните разпоредби в църковноадминистративната дейност на органите на поместната ни църква, изследване на устойчивостта и еднаквостта на тяхното прилагане и издирване на причините за тяхното неизпълнение и нарушаване.

Подобен анализ е необходим, за да бъдат направени аргументирани изводи и обосновани предложения за редактиране и изправяне на неточностите на поместното ни църковно законодателство. Всичко това съвсем естествено наложи реализирането на изследването „Уставът на Българската православна църква – Българска Патриаршия и неговото приложение“, което представлява първият цялостен и комплексен анализ на нормативните текстове на УБПЦ – БП, съчетан с разглеждане и отразяване на неговото приложение. В труда се правят и конкретни предложения, свързани с перспективата спорните моменти и недостатъците в Устава да бъдат изправени при едно бъдещо негово изменение и допълнение при провеждане на Църковен събор.

Липсата на изследвания в областта на устройството и управлението на Българската православна църква, както и непознаването на нейния устав дори от лица, пряко ангажирани с неговото прилагане, прави това изследване необходимо. Ето защо резултатите от изследването на ставрофорен иконом Михаил Михайлов с неговите изводи и направените предложения са насочени към органите на църковната власт, натоварени с прилагането на уставните разпоредби, към студентите по богословие и към всички читатели, интересуващи се от устройството и управлението на поместната ни православна църква, за да знаят своите права и задължения като нейни членове и да участват активно в организационния живот на БПЦ.