Старецът Яков Цаликис е роден на 5 ноември 1920 г. в село Ливиси, Гръцка Мала Азия.
През 1922 г. след малоазийската катастрофа, семейството му се преселва в Гърция. В края на 1925 г. се заселват в малкото село Фаракла в северните части на остров Евбея.
На 15 юли 1952 г. той постъпва като послушник в манастира “Преподобни старец Давид”. На 31 ноември същата година е постриган за монах, а на 19 декември е ръкоположен за йеромонах.
На 25 юли 1975 г. е избран за игумен на манастира.
За монашеския живот на стареца Яков не е възможно да се разкаже накратко. Ще споменем само, че при постъпването си той заварва манастира в окаяно състояние — и материално, и духовно, а в края на живота му и след това името на манастира и името на стареца стават известни в цял свят. Неизкоренимата му вяра и преданост към св. Православна църква, свръхчовешките му подвизи и повече от всичко — дълбоката и гореща любов към Бога, отреждат на стареца Яков заслужено място в паметта на нашата Църква и в сърцата на хиляди вярващи, имали щастието да се докоснат до този избран съсъд на благодатта на Светия Дух.
За стареца важи онова, което сам той е казвал за преподобния Давид: “Чудесата на преподобния са толкова много. Трябва да се напишат много книги. Нито хартия ще стигне, нито мастило…”
Старецът Яков Цаликис, наред със стареца Паисий и стареца Порфирий, е сочен като един от тримата велики духовни старци на нашето време.