През есента на 1892 г. на Света гора, в манастира Св. Панталеймон идва млад руски поклонник. Примерното му послушание, дарът на сърдечната молитва, великото му покаяние и сълзи дават своя плод. Макар и малко образован, той се сподобява с изключителна духовна мъдрост и знание. Става старец – старецът свети Силуан Атонски.

По промисъл Божи в последните осем години от своя живот той е съпътстван от ученика си, бъдещия архимандрит Софроний. Не него старецът предава духовните си записки малко преди кончината си през 1938 г.

Откъслечните листове с неравни, сякаш по детски изписани букви, разкриват пред отец Софроний безценно съкровище. Вижда задачата си в това, да го събере и подреди по теми; а после решава да напише уводна част, където да покаже величието в молитвеното богословие на своя старец. Така през 1958 г. в Париж излиза книгата Старецът Силуан.

И както в най-ярките примери за святост, само няколко десетилетия са достатъчни, за да получи делото му оценката на Църквата. На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Вселенската Патриаршия официално решава: „Старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата“.

КнигатаСвети Силуан Атонски  от Свети Софроний Атонски е преведена на повече от 25 езика и е станала неоспоримо свидетелство, че и в наши дни святост има.