Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея”, която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство – новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност – когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание.
Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия Дух – тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек.
В книгата е заложен интердисциплинарният подход – тя е „кръстопът” на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него.

Клара Тонева