Книгата предлага концепция за ролята на религиозната вяра като съзидателна сила при разрешаване на психосоциалните кризи.

„Теориите за „личностното развитие“ заемат едно от ключовите места в психологичната наука и отказът от тяхната богословска рефлексия би поставил психологията на религията извън този актуален и изключително съществен контекст. Това предпоставя аргументирано актуализиране на концепцията за фундаменталната роля на религиозната вяра като съзидателна сила при разрешаването на психосоциалните кризи и граничните екзистенциални ситуации в духовно-нравственото развитие на личността.